В този миг зад гърба ми прозвуча познат глас:
— Арестувайте този човек!
Обърнах се и видях към мен да се приближава Тацу с трима японски полицаи зад гърба.
Полицаите се спуснаха едновременно към мен. Единият ми нахлузи белезници.
Морските пехотинци понечиха да се възпротивят, но Тацу обясни на английски:
— Тук сме извън територията на базата. Случаят е работа на японските власти.
Ръцете ми бяха закопчани зад гърба. Тацу ме погледна в очите — достатъчно дълго, за да видя тъгата в тях — обърна се и се отдалечи.
24.
Напъхаха ме в полицейската кола и ме закараха в Кейсацучо. Там ме снимаха, взеха ми отпечатъци и ме отведоха в гола бетонна килия. Никой не ми обясни в какво съм обвинен, нито ми предложиха да се свържа с адвокат. Все едно, и без това не познавам кой знае колко адвокати.
Килията не беше кой знае колко лоша. Нямаше прозорец, затова броях колко пъти са ми носили храна. Три пъти дневно един неразговорлив пазач ми донасяше поднос с ориз, маринована риба и зеленчуци, и прибираше подноса от предишното хранене. Храната беше доста добра. След всеки три хранения ми позволяваха да взема душ.
Чаках шестнадесетото хранене и се опитвах да не мисля за Мидори, когато в килията влязоха двама надзиратели и ми наредиха да ги последвам. Отведоха ме в малка стая с маса и два стола. От тавана над масата висеше гола крушка. „Май е дошло време за разпит“, помислих си.
След няколко минути в стаята влезе Тацу. Беше сам. Лицето му беше мрачно, но след пет дни в изолация аз му се зарадвах.
— Коничи уа — казах.
Той кимна.
— Здравей, Рейн-сан — говореше на японски. — Радвам се да те видя. Уморен съм, да седнем.
Седнахме един срещу друг. Зачаках да заговори, но той мълчеше. Това ми се видя лош знак.
— Извинявай, че се наложи да те държим затворен — най-сетне проговори той. — Сигурно не си го очаквал.
— Очаквах по-скоро потупване по рамото — казах и за миг лицето му се озари от познатата усмивка.
— Трябваше да спазваме приличие, докато уредя нещата.
— Доста време ти отне.
— Така е. Направих каквото беше по силите ми. За да уредя освобождаването ти, най-напред трябваше да разкодираме диска на Кавамура. После трябваше да позвъня на куп телефони, да се срещна с някои хора, да пусна в ход връзките си. Имаше доста улики срещу теб, които трябваше да се заличат от архивите на Кейсацучо. Всичко това отнема време.
— Успели сте да отворите диска?
— Да.
— И той оправда очакванията ти?
— Надмина ги.
Тацу премълчаваше нещо, усещах го. Зачаках да продължи.
— Уилям Хилгър е обявен за персона нон грата и е върнат във Вашингтон. Вашият посланик ни осведоми, че ще бъде освободен от длъжността си в ЦРУ.
— Ще бъде освободен от длъжност? Само толкова? И в нищо няма да го обвинят? Той беше агент на Ямаото и предаваше фалшива информация на американското правителство. Дискът в нищо ли не го уличава?
Той въздъхна.
— Онова, което е на диска, не може да послужи като доказателство в съда. Пък и от двете страни има желание да бъде избегнат публичният скандал.
— А Ямаото? — попитах.
— Случаят с Ямаото Тоши… е доста сложен.
— Това „сложен“ не ми звучи добре.
— Ямаото е могъщ враг. С него не може да се воюва открито, трябва да се изчака моментът.
— Не разбирам. А дискът? Ти каза, че бил ключът към властта.
— Така е.
Осени ме внезапна догадка.
— Няма да го публикувате!
— Няма.
Трябваше ми малко време да осъзная чутото.
— Значи Ямаото не знае, че е у вас — казах. — Подписал си смъртната присъда на Мидори.
— Намекнахме му, че дискът е бил унищожен от корумпирани служители на Кейсацучо. Така интересът му към Мидори Кавамура е сведен до минимум. За момента тя е в безопасност в САЩ, където не стига ръката на Ямаото.
— Какво? Не можете да я осъдите на изгнаничество в Щатите, Тацу! Животът й е тук!
— Тя вече замина.
Не вярвах на ушите си.
— Не те съветвам да я търсиш — каза Тацу. — Тя знае, че си мъртъв.
— От къде на къде?
— Аз й казах така.
— Тацу — изрекох със спокойствие, което не предвещаваше нищо добро, — чакам обяснение.
— Ти беше загрижен за нея, но не знаех, че между вас има нещо повече. Разбрах го от реакцията й, когато й казах, че си мъртъв.
Той мълча дълго, после вдигна поглед и се взря право в очите ми.
— Съжалявам, че ти причинявам болка. И все пак съм убеден повече отвсякога, че постъпих правилно. Тя не биваше да научи, че си замесен в убийството на баща й. Помисли си как би й се отразило това след случилото се помежду ви.