Кой знае защо, никак не бях изненадан, че Тацу е събрал две и две.
— Не беше нужно да разбира — казах.
— Мисля, че в известен смисъл тя вече го беше разбрала. Появата ти след време само би потвърдила подозренията й. А сега за нея ти си герой, загинал, за да изпълни последното желание на баща й.
В този миг си дадох сметка, макар да не исках да го приема, че Мидори вече е част от миналото ми. Това беше като някакъв фокус — сега го има, после го няма. Сега е реалност, миг по-късно е спомен.
— Ако ми позволиш да кажа — добави Тацу, — връзката ви беше кратка и спомените едва ли ще я мъчат дълго.
— Благодаря, Тацу — насилих се да отвърна. — Много ме успокои.
Той наведе глава.
— И все пак не разбирам — продължих. — Мислех, че искаш съдържанието на диска да се публикува. Това би потвърдило всичките ти теории за конспирация и корупция.
— Да се сложи край на интригите и корупцията, е по-важно, отколкото теориите ми да получат потвърждение.
— Това не е ли едно и също? Булфинч каза, че ако дискът се публикува, японските медии ще бъдат принудени да откликнат и това ще сложи край на всемогъществото на Ямаото.
Тацу кимна.
— В това има доза истина. Но да се публикува тази информация, е като да се изстреля ядрен снаряд. Направиш ли го, последствията са непредсказуеми.
— И какво от това? Изстреляй ракетата. Унищожи корупцията. Нека страната си поеме дъх.
Той въздъхна. Всеки път трябваше да ми обяснява азбучни истини.
— В Япония корупцията е част от обществото. Ръждата е проникнала толкова дълбоко, че е разяла всичко. Не можеш просто да я изтриеш. Опиташ ли се да я премахнеш, цялото общество ще се сгромоляса.
— Глупости! — възразих. — Ако обществото е толкова корумпирано, да върви по дяволите!
— Рейн-сан — изрече той с нотка на нетърпение. — Замислял ли си се какво ще изникне от пепелта?
— Какво искаш да кажеш?
— Постави се на мястото на Ямаото. Той използва диска, за да сплашва опонентите си и да манипулира ЛДП. Но ако това стане невъзможно, има и друг план — детонацията й. Ако дискът се публикува, това ще унищожи ЛДП и неговата партия ще дойде на власт.
— А той уличава само ЛДП. — Вече започвах да разбирам.
— Разбира се. А в сравнение с ЛДП Шиненто е самата честност и неподкупност, Ямаото ще трябва да излезе от сянката, но най-сетне ще има платформа, върху която ще стъпи, за да поведе страната надясно. Всъщност мисля, че тъкмо на това се надява той.
Замислих се.
— След случилото се с Булфинч и Хилгър Ямаото ще се досети, че дискът не е унищожен, а е у теб. Той вече те беше взел на мушка. Сега ще стане още по-лошо.
— Не е толкова лесно да се добере до мен, както знаеш.
— Поемаш голям риск.
— И залогът е голям.
— Дано да знаеш какво правиш — казах. Всъщност вече ми беше все едно.
Той ме погледна безизразно.
— Има още една причина, заради която трябва да внимавам с диска. Той уличава и теб.
Засмях се, макар да ми струваше известно усилие.
— Така ли?
— Аз отдавна търся един наемен убиец, Рейн-сан. Прекалено много станаха случаите на „естествена смърт“ на неудобни хора. Винаги съм знаел, че той съществува, макар за околните да бях ловец на призраци. И сега, когато имам доказателства за съществуването му, вече не съмнявам, че това си ти.
— Какво смяташ да предприемеш?
— От теб зависи.
— Тоест?
— Както вече ти казах, заличих всички сведения за дейността ти, дори за самото ти съществуване, от архивите на Кейсацучо.
— Но дискът остава. Да не би да ми намекваш, че ще ме изнудваш?
Той поклати глава, като че разочарован от типично американската ми липса на деликатност.
— Нямам интерес от подобно нещо. Никога не бих се отнесъл по този начин с приятел. Нещо повече, познавайки характера и качествата ти, мисля, че изнудването би било безсмислено и дори опасно.
Странна работа. Този човек ме тиква в затвора, отказва се да публикува диска, казва на Мидори, че съм мъртъв, и я праща в Америка — а аз се чувствам засрамен, че съм го оскърбил.
— Можеш да се върнеш към предишния си живот — продължи той. — Но ще те попитам, Рейн-сан, това ли е животът, който искаш?
Не отговорих.
— Ще ти кажа, че никога не съм те виждал толкова… пълноценен, както във Виетнам. И мисля, че знам защо. Защото по сърце си самурай. Във Виетнам ти си мислеше, че си намерил господаря си, че работиш за кауза, по-важна от самия теб.
Това беше самата истина.
— Когато те видях в Япония след войната, ти вече не беше същият. Изглежда господарят ти те беше разочаровал жестоко и ти се беше превърнал в ронин.
Ронин буквално означава „носен от течението“. Човек без посока. Самурай без господар.