— Питам дали поддържаш форма.
Докс се усмихна.
— Е, да речем, че нашите приятели от Централата за Религиозно Убеждение не ме наемат само заради чара ми, колкото и да е неустоим.
— Имаш ли достъп до пушка?
— Достъп ли? При последната операция исках да изпробвам новата M-40А3. Още на другия ден ме чакаше чисто новичка, с нощен мерник ANPVS10.
— Хареса ли ти?
— Много. Малко по-тежка е от M-40А1, обаче ми допадна подложката за буза и противооткатната възглавничка на приклада.
— Използвал ли си я на терен?
Той пак се усмихна.
— С патрон M118LR, 7,62 милиметра. Улучих един злосторник в окото посред нощ от четиристотин метра. Нищо не може да се сравнява с оная розова мъгла, това кара снайпериста да се чувства жив, казвам ти. Въпреки че в нощния мерник по-скоро е зелена, отколкото розова.
Доволно кимнах. Бях го виждал в Афганистан. Може и да обичаше да преувеличава подвизите си с жените, ала когато ставаше въпрос за снайперистките му умения, наистина беше толкова добър, колкото твърдеше.
— Изпълнявам операция, която неочаквано се усложни — подех. — За да я довърша, ще имам нужда от помощ. Ако те интересува, ще си разделим хонорара — двеста хиляди щатски долара, по сто на човек.
— Двеста хиляди ли? Толкова много ли ти плащат? Мамка му, измамили са ме. Трябва да си поприказвам с оня проклетник Канезаки.
— Освен това може да се появят още пари, въпреки че докато не настъпи моментът, едва ли ще разберем точно колко.
— Ами, интересува ме, да. Разкажи ми още.
Разказах му каквото трябваше да знае за Белгази, НОП и хонконгската пристанищна връзка. Той не реагира по начин, който да показва, че нещо му е известно или че е замесен, обаче дето има една приказка, не можеш да докажеш отрицание.
— Виж сега, първо трябва да се запозная с терена — поде Докс. — Казваш, че терминалът е само с един вход и там ще ги ударим, това е добре. Но ще мога ли да заема позиция и да се изтегля, без да ме видят? Ще има ли къде да се скрия? Ще мога ли да стрелям незабелязано? Ще имам ли огнева линия до целта?
Кимнах и извадих наръч листове от вътрешния си джоб.
— Това са разпечатки от компанията, която контролира девети терминал. Би трябвало да ти стигнат за начало.
Подадох му ги и той ги запрелиства.
— Леле Боже, това карта на терминала ли е? — възкликна Докс, спирайки на един от листовете.
Усмихнах се.
— Направо е удивително какво можеш да откриеш в мрежата.
Той кимна.
— Е, това наистина си го бива за начало, да. Но въпреки всичко трябва да се запозная с положението на място.
— Вече взех под наем бус. Ще направим обход още щом се подкрепиш с гъсениците.
— Може би няма да бие толкова на очи, ако сам направя рекогносцировката.
— Със сигурност си прав, из Квай Чунг се мотаят адски много грамадни бели типове с бради катинарче. Сигурен съм, че ще се слееш с обстановката.
Той се ухили.
— Е, с това вече ме убеди, готин.
Квай Чунг и неговото огромното контейнерно пристанище се намират в Новите територии, име, дадено от британците, когато взели под наем областта през 1898-ма, и запазено непроменено след връщането й на Китай близо век по-късно. Въпреки че днес хълмовете са скрити под железобетонна гора от жилищни небостъргачи, там цари някакво безвремие, по-бавен ритъм, отколкото на остров Хонконг, само на няколко километра на юг оттам, като че ли земята постепенно се пробужда от дълъг селски сън и все още не се е отърсила от своите сънища.
Поехме по шосе 3 на север към контейнерното пристанище. Тъй като не можехме да си позволим многократно да минаваме през портала, за да не привлечем нечие внимание, спряхме по пътя и купихме видеокамера.
Аз шофирах, Докс снимаше. Когато завих по Чен Фи, магистралата, водеща към девети терминал, Докс огледа района отсреща и заключи:
— Тук наистина има много изгодни снайперистки позиции.
Озърнах се натам, за да видя какво е предизвикало одобрението му, и забелязах поредица терасирани хълмове, издигащи се на сто и петдесетина метра над пътя и гледащи към входа на терминала. Някои бяха залесени, други затревени, трети бяха разчистени и там се строяха жилищни блокове. Докс можеше да избере достатъчно маршрути за подхождане и отстъпление, имаше добри възможности за прикритие и невъзпрепятствана огнева линия. Прав беше. Наистина изглеждаше идеално.
Отидохме в една чайна в Цим Ша Цуй, за да обсъдим нещата. Докс бе останал доволен от терена, само че аз не бях спокоен.
— Проблемът е, че разполагаме с ограничена информация — осведомих го. — Канезаки твърди, че щял да разбере от сателитния телефон на Белгази кога той ще поеме към Хонконг и ще ни предупреди предварително. Ще разполагаме и с достатъчно време — явно Белгази си върши сделките в Квай Чунг между два и четири през нощта. Обаче не знаем с каква кола ще пристигне. Нито дали ще мине пеш през портала, или ще влезе с колата.