Закръжих наляво, вдигнал ръце като боксьор. Той направи същото. Юмруците му бяха малко по-ниско от моите, позата му — по-отпусната, движеше се с плавни движения и пъргави крака. Естествено, нямах намерение да се боксирам с него, нито да влизам в друг сблъсък от разстояние. Това беше неговата игра, не моята. Ако му предложех нещо познато обаче, да речем, противник, с какъвто е свикнал да се среща в спортната зала и на ринга, тялото му можеше автоматично да реагира на познатите стимули, също както моето преди малко, когато бях изпълнил джудистко укеми. В такъв случай Белгази щеше да започне да се приближава към мен като в савате и да ми даде възможност, поне се надявах, да се добера до него. Той със сигурност познаваше борбата — савате използват борба, произлизаща от гръко-римската, целяща повече да осакатява, отколкото да възпира — ала не се съмнявах, че ако успея да го поваля на земята, предимството ще бъде на моя страна.
Белгази вдигна десния си крак, финтира, после пак стъпи на земята. Повтори маневрата. И още веднъж. Вдигнатият крак започна да се връща надолу и тогава видях своя шанс. Стрелнах се напред. Обаче третият път не беше финт, или по-точно бе истински финт, и кракът му смени посоката и се насочи към мен отляво. Блокирах с ляв лакът и върхът на обувката му ме улучи между бицепса и трицепса. Все едно ме удари с чук. Той прибра крака си и пак атакува, този път към изнесеното ми напред коляно. Вдигнах крака си точно когато петата му ме достигна и въпреки че ме заболя, не успя да ми нанесе сериозни щети.
Противникът ми спусна крак на земята и на свой ред атакувах с ритник коляното му. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка и избегна крака ми, парирайки с лява длан. Пресегнах се и успях да сграбча левия му ръкав с дясната си ръка. Завъртях се обратно на часовниковата стрелка, като теглех ръкава му надолу, нарушавайки равновесието му и принуждавайки тялото му да последва посоката на тласъка ми. Докато Белгази се доближаваше към земята, смених посоката на движението си и вдигнах лявата си ръка под неговата. Замахнах с десния си крак по посока на часовниковата стрелка и натиснах ръката му назад в опит да я счупя. Макар и с нарушено равновесие обаче, рефлексите му бяха светкавични. Вместо да окаже съпротива, той завъртя тялото си по посока на натиска, изпревари ускорението на удара ми и спаси ръката си.
Строполи се по гръб и аз веднага се проснах върху слънчевия му сплит с лявото коляно напред. Белгази изпъшка и чух как въздухът напуска гърдите му. Продължих да държа ръката му и я дръпнах нагоре, като едновременно плъзнах лявото си ходило под ребрата му, готвейки се да приложа джуджи-гатаме и да му изкълча лакътя. Но моят съперник отново прояви бързи рефлекси и опит: докато замахвах с десния крак над лицето му и се готвех за хватката, той завъртя тяло към мен и сви ръка, все едно се опитваше да я издърпа от ръкав на усмирителна риза. Реакцията му донякъде наруши опората ми, макар че все още държах ръката му. Белгази протегна лявата си длан и стисна дясната си китка, за да ми попречи да му изпъна ръката. Вдигнах левия си крак и замахнах към китката му с пета. Той се пусна. Извих се назад и натиснах ръката му обратно на естественото й движение в лакътната става. Усетих мимолетната съпротива на сухожилията, после ставата се счупи с високо изхрущяване. Белгази изкрещя и се загърчи под мен.
И в този момент разбрах, че съм престанал да следя другата му ръка. Тя се бе скрила от погледа ми. От тази мисъл стомахът ми се сви. И още докато от това свиване ми призляваше, дясната му ръка отново се появи в полезрението ми и светлината се отрази в наточената стомана, която стискаше в пръстите си. Втори бръснач, изваден след като вниманието на нападателя е било приспано от обезвреждането на първия. „Злост“.
Стиснах главата му още по-силно с десния си крак и стегнах колене, увеличавайки натиска върху строшения му лакът. Белгази пак нададе вик, но сега се бореше за живота си и нямаше да се остави да бъде спрян само от болката. Той замахна с бръснача към бедрото ми. Опитах се да хвана китката му, ала не успях и острието се вряза дълбоко в бедрения мускул. Противникът ми дръпна бръснача и моментално пак ме поряза. Всъщност не изпитвах болка, за момента адреналинът се грижеше за това, ала от раните шуртеше кръв. Белгази отново замахна. Пак не успях да го спра и сега острието се вряза в китката. Следващия път го сграбчих. Незабавно забих юмрук в лицето му, хвърляйки тялото си напред, за да набере ударът инерция и да вложи тежестта си в удара. Веднъж. Втори път. Още веднъж.