Выбрать главу

— Чакай — казах. — Пусни ме долу. Парите са там, ако успееш да премахнеш ония двамата.

— Кръвта ти изтича, готин — чух го да отвръща. Даже не забави крачка. — Не се бой за парите. Ще имаме друг шанс.

Пак се унесох. Когато дойдох на себе си, бяхме стигнали до взетия под наем ван. Докс ме остави на задната седалка и затръшна вратата. Моторът изрева и потеглихме. След малко го чух да говори по мобифона. Гласът му звучеше настойчиво, обаче аз ту потъвах, ту изплувах и не разбирах какво казва. Нещо за лекар, сигурно.

— Хайде, готин — чух го да реве отнякъде пред мен. Гласът му сякаш идваше от огромно разстояние. — Остани с мен, Канезаки вика лекар и ми трябва кръвната ти група.

— АВ — едва помръднах устни. — АВ отрицателна.

— Е, слава на Бога за малките му чудеса! Универсален приемник!

После изгубих съзнание задълго. Когато се свестих, бях на легло в мръсна стая. Огледах се. Сиво-кафяви завеси от друго хилядолетие. Стар телевизор върху евтино шкафче. Метална врата с шпионка. Хотелска стая.

Докс седеше на стола до леглото с лице към вратата. Главата му беше клюмнала напред, пушката лежеше в скута му.

Отметнах одеялото и погледнах бедрото си. Цялото бе бинтовано. Както и китката ми. Боляха ме, а ребрата — още повече, обаче не чак ужасно. Ала главата ми се мотаеше и разбрах, че са ми дали нещо за болката.

— Ей — повиках го.

Клепачите на Докс рязко се отвориха и той вдигна глава.

— А, добре — ухили ми се. — Адски се радвам да те видя, готин. Известно време здравата ме беше уплашил.

— Къде сме, по дяволите?

— В един мотел на остров Лантау. Не исках никой да ни безпокои, докато се възстановяваш.

— Кой ме превърза?

— Чичо ги Канезаки се обади тук-там и се погрижи за всичко. Бързо прати един местен лекар. Човекът те заши, но си изгубил много кръв. За щастие аз бях подръка и ти дадох един литър назаем. Затова да не се изненадаш, ако хуят ти е станал два пъти по-голям, отколкото си го спомняш!

Немощно се засмях.

— Ще започна ли да гледам по друг начин и на овцете?

Докс пак се ухили.

— Де такъв късмет. Но така или иначе, можеш да се успокояваш с факта, че сега в теб се бълника литър от Докс. Някои хора са готови да дадат добри пари за такава привилегия, пък за теб е безплатно.

Кимнах развълнуван, трогнат.

— Благодаря ти — взрях се в очите му.

Той поклати глава.

— Остави. Ти се държеше добре с мен в Афганистан. Аз не забравям такива неща.

— Е, тогава сме квит.

Докс повдигна вежди.

— „Квит“ ли каза? Господи, синко, колко си делови!

На другия ден се обадихме на Канезаки, след като се прехвърлихме в друг хотел. Включихме микрофона на мобифона на Докс, за да чувам разговора.

— Винаги съм се боял, че вие двамата ще се съюзите — заяви Канезаки.

Докс се ухили.

— Е, все някой трябва да спаси западната цивилизация от силите на мрака.

— По-близо си до истината, отколкото си мислиш — отвърна Канезаки.

— За какво говориш? — попитах.

— Сега не мога да ви обясня. Утре всичко ще се появи в новините. Тогава ще разговаряме.

— Двестате хиляди? — поинтересувах се аз.

— Преводът вече е направен. Честито.

Това беше добре. В бързината с Докс бяхме зарязали биноклите и параболичния микрофон и донякъде се опасявах, че заради тези веществени доказателства нещата изглеждат прекалено добре планирани, за да се представят като вътрешен конфликт, както бяхме говорили с Канезаки. Явно нямаше проблем. С нетърпение очаквах да узная причините.

— Като стана дума за двеста хиляди, ти ме мамиш, синко — намеси се Докс. — Моята цена току-що се вдигна.

— Ето, тъкмо от това се боях — затюхка се Канезаки. — Да не се съюзите, по дяволите.

Всички се засмяхме.

— Как беше онзи доктор? — попита той. С което ми напомняше, че се е отзовал, когато съм имал нужда от него.

— Ами, преля ми литър от кръвта на Докс — осведомих го.

— Това би трябвало да е основание за обвинение в лекарска небрежност.

— Алена виагра! — изграчи Докс и тримата пак се засмяхме.

— Следете вестниците — посъветва ни Канезаки. — Ще видите какво сте направили. Наистина трябва да се гордеете, без майтап.

Същата вечер го даваха по Си Ен Ен. Съвместна операция на хонконгската полиция и ЦРУ възпрепятствала сделка с ракети с радиологични бойни глави в контейнерния порт Квай Чунг. Неколцината замесени арабски терористи били убити в престрелката. Агент на ЦРУ, чиято самоличност не можело да бъде разкрита, бил ранен. Всички ракети били конфискувани. Никой не спомена за брезентов сак с пет милиона щатски долара.