Значи Хилгър сигурно се е спасил. Вероятно е успял да очисти последния арабин. Нищо чудно, че Канезаки не ни придиряше за зарязания бинокъл и параболичния микрофон. Тяхното присъствие не противоречеше на новата версия.
На другата сутрин проверих съответната офшорна банкова сметка. Двестате бона бяха там, както бе обещал Канезаки — петдесетте хиляди, които бях получил в аванс, и сто и петдесет хиляди, преведени предишния ден.
Докс ми беше дал номера на своята сметка. Преведох му всичките двеста хиляди. Моят начин да му се отблагодаря. Позвъних на Канезаки от платен телефон.
— Гледах новините — информирах го. — Поредният героичен успех за защитниците на свободния свят.
Той се засмя.
— Бъди доволен. Тази чистка устройва всички — и особено теб. Никой тук не оспорва официалната версия. Всъщност всички драпат да се включат в нея. Затова никой не спори за определението „естествена смърт“.
— Какви бяха тези ракети? — попитах го.
— Наричат се алазани. Ракети земя-земя с петнайсетина километров обсег. Първоначално са разработени от съветски учени за метеорологични експерименти, обаче явно действат по-добре като оръжие за масово унищожение. Азербайджанската армия използва конвенционални техни варианти във войната с Армения за спорния анклав Нагорни Карабах, същото правят сепаратистите в Южна Осетия в сблъсъците с грузински войски.
— По новините съобщиха, че тези били с радиологични бойни глави.
— Да, преди две години открихме документи, показващи, че по някое време цяла батарея алазани била снабдена с радиологични бойни глави, което превърнало ракетите в „мръсни бомби“. Радиологичната батарея останала в Приднестровската република, сепаратистки анклав, който преди дванайсет години се отцепи от Молдова. Днес никоя държава в света не признава Приднестровската република. Със своите огромни запаси от оръжия от съветско време тя се е превърнала в център на незаконната оръжейна търговия.
— Ония двамата — замислено казах. — Руснаците. От Приднестровската република ли бяха?
— Да, военната хунта, която в момента управлява Приднестровската република, е проруска. Останалата част от населението говори на молдовски, който всъщност си е чист румънски. Много е сложно.
— Така изглежда.
— Както и да е, положението е следното: една малка клика управлява Приднестровската република по свои си закони. По-голямата част от търговията в анклава се контролира от една-единствена компания, „Шериф“, собственост на сина на приднестровския президент. Синът оглавява също тяхната митница, през която минават всички стоки, влизащи и напускащи страната. Пратките се пренасят през тирасполското летище, по суша с тирове от Украйна или Молдова и по железопътната линия между столицата и Одеса.
— Или през Хонконг.
— Малко вероятен маршрут, ако погледнеш картата, обаче идеален, ако имаш връзките, с каквито разполагаше Белгази. Той е замазвал очите на оперативните от близкоизточния отдел, които са работели с него. Смятали са, че е „добър“ търговец на оръжие, който ги информира за „лошите“. Всъщност ги е осведомявал само за своите конкуренти, а междувременно е търгувал с всичко, каквото му е носило пари. Алазаните навярно са били само част от стоката му. Кой знае какво е продавал точно под носа на ЦРУ.
— Вече няма да го прави.
— Да, няма. Точно това имах предвид, когато казах, че трябва да се гордееш. Хората, на които е щял да продаде онези ракети, биха могли да ги използват навсякъде. Ако ги бяха вкарали в Съединените щати, щеше да е истинска катастрофа.
— Онези двамата, които загинаха в Квай Чунг, какви са? Имат ли връзка с приднестровския президент? Или неговия син?
— Защо?
— Просто обичам да знам кой би поискал да ме извади от списъка си за пращане на коледни картички.
Той замълча за миг, после отговори:
— Племенници на президента. Братовчеди на сина му.
Замислих се върху този факт.
— Роднините сигурно не са много щастливи от тяхната загуба. Така предполагам.
— Няма как да те свържат със случая в Квай Чунг.
— Ами Хилгър?
— Кой Хилгър?
Канезаки може и да се правеше на глупак. Или името бе оперативен псевдоним, който не му беше известен. Всъщност нямаше значение.
— НОП — поясних.
Последва нова пауза, през която той смели факта, че съм научил самоличността на НОП или поне оперативния му псевдоним.
— Без да потвърждавам имена — отвърна накрая Канезаки, — мога да кажа само, че всички участници имат интерес да се придържат към официалната версия. Това е съвместна операция на ЦРУ и хонконгските органи на реда.