— Излиза, че ние с Докс би трябвало да бъдем удостоени с награда — отбелязах. — Вие получихте много повече, отколкото се бяхме спазарили.
— Не мога да ти осигуря медал, обаче можеш да ми поискаш повече за следващата задача. Съмнявам се, че някой ще възрази.
— Къде отидоха парите?
— Парите за ракетите ли?
— Да.
— Бяха конфискувани от местопрестъплението.
— Колко?
— Около три милиона.
Засмях се.
— Около три милиона ли? И никой ли не се чуди защо сумата не е кръгла?
— Какво искаш да кажеш?
— Вашият човек Хилгър е гушнал около два милиона, след като е екзекутирал останалите живи на местопрестъплението. Беше тъмно и е бързал, затова не е имало как да ги брои банкнота по банкнота.
— Не е ли било по-просто да вземе всичко?
— Срещата беше за финализиране на оръжейна сделка. Щеше да изглежда подозрително, ако в момента на покупката не е имало пари. Хилгър е алчен, но е и хитър.
Възцари се дълго мълчание.
— Ще те попитам нещо — наруши го Канезаки. — Смяташ ли, че е знаел какво има в контейнерите?
Замислих се за момент.
— Мисля, че не е знаел предварително. Изглеждаше изненадан, когато чу думата „ракети“ и Белгази му се сопна да не задава въпроси, чиито отговори не иска да чуе.
— И все пак може ли просто да стои със скръстени ръце при такова нещо…
— Вероятно е решил да опита да предотврати сделката, след като е разбрал каква е стоката. Но дали е трябвало да знае предварително? Дали е могъл да разбере, ако е искал? По дяволите, да. Преди обстоятелствата да направят невъзможни оправданията и отричането на фактите, той сигурно се е задоволявал да се извръща на другата страна, защото е получавал „ценни“ сведения от Белгази.
Последва нова дълга пауза, докато Канезаки осмисли казаното.
— И аз така си мислех. Както и да е, нищо не мога да направя за парите, които е взел. Поне този път.
Няма нищо, казах си. Вече знам кой е. Виждал съм лицето му, съвсем отблизо с бинокъла. И знам, че се представя под името Хилгър, поне оперативно. С Докс може да си побъбрим с него, да му обясним, че не е любезно да прибира всичко сам.
— Би трябвало да разсъждаваш за уговорката на отдел „Близък изток“ с Белгази — посъветвах го. — Съмнявам се, че е само тя.
— Не е.
— Значи ви будалкат и други „добри“ търговци, а?
— Виж, мръсниците са си мръсници. Белгази ни изпързаля, обаче това не означава, че е порочна самата идея.
— Какъв мислиш, ще станеш, когато постоянно си сред мръсници?
— Ако не искаш да се изцапаш, по-добре изобщо не влизай в пясъчника.
Засмях се.
— Той ви е играел номера.
— Разбира се. Противниците винаги си играят номера. Това не означава, че не могат да се споразумеят. Стига за всеки да има по нещо, всичко се урежда.
— Невероятно.
— Всъщност не. Просто светът е такъв. Виж Америка. Всички заинтересувани групировки даряват пари и на двете политически партии, защото знаят, че който и да спечели, победителят ще им бъде длъжник.
Замислих се.
— Искам да направиш нещо.
— Само кажи.
— Вие имате мое досие. Там се споменава за Рио де Жанейро. И също за Наоми Нашименту.
— Да.
— Искам тези текстове да бъдат изтрити.
— Мога да го направя.
— Добре. Сега ще ти кажа нещо. И тази информация влече след себе си отговорност. Тежка отговорност.
Канезаки замълча за миг, после ме подкани:
— Казвай.
— Вълнува ме съдбата на тази жена. Всичко между нас свърши, но съдбата й не ми е безразлична. Дължа й нещо. Ако някой от или чрез вашата организация й навреди или се опита да я използва, за да стигне до мен, и узная за това, ще ви накарам да си платите.
— Разбирам.
— Добре — повторих.
Последва ново мълчание.
— Надявам се, че ще ми съобщиш, когато си готов за следващата задача — рече Канезаки. — Очаква те много работа.
— Винаги е така — отвърнах аз и затворих.
Преди да напусна Хонконг, Докс ми каза, че не можел да приеме парите, които съм му превел. Сделката си била сделка и сме се уговорили да делим. Отговорих, че след онова, което е направил за мен, след онова, от което се е отказал, не мога да му дам по-малко от всичко. Но не успях да го убедя.
— Ще ни се отвори нов шанс — благодушно ме потупа той по рамото. — Само почакай и ще видиш.
— Нали каза, че чукал на вратата ти само веднъж?
— Така е. Просто не му било дошло времето.
Кимнах.
— Добре. Печелиш. Прати ми ги обратно.
— Непременно. Само ми дай номера на сметката.
Почесах се по темето.
— По дяволите, не си го спомням.
— Стига сега, не е честно.