— Какво ми носиш? — попитах го.
— Този път много.
— Добре.
— Да започнем с жената. Открих я. На два пъти мишени, които ще определим като членове на терористична инфраструктура — финанси и логистика, не обикновени пехотинци, — са забелязвани с поразителна блондинка. И двата пъти, два месеца след като са ги видели, въпросните типове са откривани застреляни.
Погледнах го.
— Защо не ми го каза предишния път?
— Тази информация не е индексирана. Не мога просто да търся в архива „красива блондинка и убит член на терористична инфраструктура“, нали така? Натъкнах се на тези сведения по стария начин, като изчетох огромни количества от дебелите папки. А това отнема време.
Имаше право.
— Добре.
— Нямаме никакви други данни за тази жена. Нито име, нищо. Досега никой не е правил такава връзка и сигурно и аз нямаше да я направи, ако не ме беше упътил в правилната посока.
Лицето ми не издаде нищо, но си помислих: тъкмо от това се страхуваше Дилайла.
— И?
Канезаки сви рамене.
— Ами, съмнявам се, че присъствието на тази жена в живота на двама, а сега може би трима бъдещи покойници от терористичната инфраструктура е случайност. Предполагам, че работи за някого и подготвя отстраняването им.
— Като „Ангелите на Чарли“, а?
Той се подсмихна.
— По-скоро като ангел на смъртта.
— Доста оскъдна информация.
Канезаки се вторачи в мен и разбрах, че възражението ми може би е било прекалено.
— Възможно е — отвърна. — Но и двамата, с които е била видяна, са били убити, докато са пътували, а не на места, където е по-лесно да се устрои засада, като домовете им или в офисите на техни известни сътрудници. Единият на път през Виена, другият на почивка в Белиз. Което значи, че някой ги открива, проследява ги. Отблизо.
Свих рамене.
— Може да е жената, но има и други начини да се фиксира движещ се обект. Не е задължително някой да спи с Белгази, за да знае къде може да го открие.
Абсолютно логично, само че той усещаше, че споря с него, виждах го, и ставаше подозрителен. Трябваше да успокоя съмненията му.
Канезаки вдигна чашката си и за момент я погледа, после каза:
— Има още нещо. И двамата са били убити с пистолет двайсет и втори калибър в окото. Дори отблизо, а жертвите са били застреляни отблизо, това е страховит изстрел. Който е дръпнал спусъка, е бил доста самоуверен, за да използва толкова маломощно оръжие. Явно е знаел, че ще улучи точно там, където трябва, за да свърши работата.
— Жената ли е стреляла? — поинтересувах се.
— Според нас, не. Аз смятам, че тя е съгледвачът. Действа като тясно специализиран агент. Обектът я проверява, одобрява я, допуска я близо до себе си. Продължава да взема други предпазни мерки, естествено, и си мисли, че е в безопасност. Но в системата му за сигурност има пролука. После, когато прецени, че моментът е настъпил, жената се обажда по телефона. И същата нощ мъжът, с когото е тя, гушва букета. Жената не е там, когато се случва това, после изчезва. Никой не знае, че е замесена.
Той отпи глътка кафе.
— Знаеш ли, веднъж четох една статия за необясними автомобилни злополуки. Значителен процент от причините се определят като „неизвестни“. Посред бял ден някаква кола се преобръща и човекът загива. Много често се оказва, че прозорците са били спуснати. Според една от теориите човекът си кара, слуша радио, радва се на прекрасния ден, докато в купето влита пчела. Шофьорът се ядосва, опитва се да я смачка, разсейва се и бам. Пчелата отлита. „Неизвестна причина“. Струва ми се, че и тук си имаме работа с нещо подобно.
— Тогава за кого работи тя?
— Не зная. Възможностите са доста, защото онези типове са имали много неприятели. Може да е бизнес конкурент, някой, който се занимава с оръжейни доставки или парични трансакции. Може да са французите — те се бъркат във всичко и човек никога не знае какво точно правят или пък защо. Предполагам обаче, че това е израелска операция.
Кимнах, едновременно впечатлен и не особено доволен от неговата проницателност. Едно беше да получа представа коя е Дилайла, за кого работи. Можех да използвам информацията както ми хареса, можех да овладея ситуацията. Съвсем друго бе ЦРУ да прояви интерес.
— Защо? — попитах.
Канезаки сви рамене.
— Защото израелците имат постоянен и непосредствен мотив да разрушават инфраструктурата и винаги се опитват, по всевъзможни начини. Освен това израелските ударни групи обикновено използват двайсет и втори калибър — малки оръжия, сравнително тихи и удобни за скриване. Групите, които убиха септемврийците от Мюнхен6, използваха същия калибър. Стрелецът е бил изключително точен. Същото се отнася за жената. Хората, в чието отстраняване е участвала, не са второстепенни играчи, затова, ако ролята й е такава, каквато си мисля, трябва да е изключително добре подготвена. Такова качество предполага Мосад.
6
Терористи от групировката Черните септемврийци, взели за заложници и впоследствие убили членове на израелския отбор на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. — Б.пр.