Последва дълго мълчание.
— Добре — отвърна той накрая. — Белгази е включен в списък. Черен списък. Естествено, официално няма такова нещо. Дори след единайсети септември никой не би го нарекъл така.
Повдигнах вежди. Мислех си, че гениите, които някога бяха нарекли една програма за следене на имейли „Месоядно“, най-после са изкарали курс по маркетинг.
Канезаки отпи от кафето.
— Списъкът официално се казва „Международна матрица на терористичната опасност“, съкратено ММТО. Неофициално му викаме просто „онзи списък“. Създаден е и постоянно се актуализира от ЦРУ в качеството ни на преразпределителна централа на всички сведения, събрани от разузнавателните организации. Целта му е да идентифицира ключовите играчи в международната терористична инфраструктура. Прилича на списъка с най-издирваните лица на ФБР, но по-голям. Нали разбираш, нещо като кой кой е.
— Още ли си „откровен“ с мен? — попитах.
Той остави чашката си и се озърна наляво-надясно, като че ли търсеше нужните думи.
— Виж, тъкмо за това говоря, за склонността към привързаност. Ще ме оставиш ли да довърша? Защото се опитвам да ти кажа нещо, което не трябва да знаеш.
Укорът му бе справедлив. Не отговорих и след малко Канезаки продължи.
— Списъкът съществуваше преди единайсети септември, но след тази дата беше значително коригиран и разширен. И се превърна в черен списък — списък, чието съществуване подлежи на отричане. Макар всъщност да е просто диаграма на връзки и под една или друга форма е бил в обръщение отдавна. Затова не се е наложило да поръчат съставяне на чисто нов списък, който може да доведе до показания пред някоя лицемерна комисия в Конгреса.
— Черен списък, който не е черен списък.
— Точно така. — Канезаки дълбоко си пое дъх. — Виж сега, преди няколко дни при мен дойде човек, който работи в друг отдел на Управлението.
— Кроули ли? — попитах, без да го изпускам от поглед.
Канезаки се облещи и едва забележимо потрепери — не достатъчно силно, за да ме накара да си помисля, че нарочно имитира такава реакция. И се изчерви, още по-показателен признак. Изтекоха цели две секунди.
— Виж, няма значение кой е — продължи накрая. — Хайде да пропуснем имената, съгласен?
— Естествено — оставих го да се отпусне. Реакцията му вече бе достатъчно красноречива, както се бях надявал.
— Виж сега, този човек… поиска да види списъка. Което е странно.
— Защо?
— Ами, на първо място, никой не иска да види списъка. Съответните хора знаят за съществуването му, естествено, обаче не искат да знаят нищо повече. Предпочитат да са в състояние да отрекат, че са имали представа за него, ако се стигне дотам. Нали разбираш? „А, ММТО ли? Да, като че ли си спомням, май веднъж чух да се споменава за кой кой е или нещо от тоя род…“
Той вдигна чашката си и отпи.
— Естествено, искането на този човек беше извън официалните канали. Просто ми се обади, за да си уговорим среща, после лично дойде в посолството в Токио. Без документи. Което ми подсказва, че е предпазлив.
— Защо?
Канезаки сви рамене.
— Отначало си помислих за списъка. Явно искаше да може да отрече срещата, ако се наложи, или да я опише „доколкото си спомня“. Ако си забелязал, при официални разпити паметта на хората обикновено им изневерява.
— Защо каза „отначало“?
— Той задаваше множество общи въпроси, но виждах, че повечето целят да скрият истинските му интереси.
— А именно?
— Първо, дали Белгази е в списъка. Второ, дали сме пратили някого в Макао да го очисти.
Замислих се за момент.
— Защо не ми го спомена по-рано? Нали казваш, че сте се срещнали преди няколко дни?
— Не смятах, че това има някакво отношение към теб. Мислех, че става въпрос просто за обичайната бюрократична борба за територия. Онзи тип е от отдел, който може да претендира, че отговаря за Белгази, затова реших, че вероятно са били предупредени за действията на друг отдел срещу него. В най-лошия случай щяха да се оплачат на заместник-директора: „Ей, Канезаки играе с нашите топчета“, нещо от този род. Не очаквах, че ще се случи подобна история, нали разбираш?
— За какви отдели става дума?
Той замълча за миг.
— „Близък изток“. И „Средна Азия“.
— Ти как му отговори на въпросите?
— Че според мен достъп до списъка дава Контратерористичният център и че трябва да се обърне към тях. Що се отнася до това дали действаме срещу Белгази или когото и да е друг, в Макао или където и да е другаде, тази информация също се съобщава при нужда от КТЦ.