— Неговата реакция?
Канезаки сви рамене.
— Ами пуфтеше и сумтеше, обаче какво можеше да направи?
— И какво направи?
— Предполагам, че е отишъл в КТЦ.
— Дали са му дали каквото е искал?
— Възможно е. Той е доста високопоставена личност. Ако се е оплакал, че са го прескочили за Белгази, възможно е да са му дали сведенията, за да го умилостивят, да успокоят самолюбието му.
— Защо тогава не е отишъл направо там?
— Според мен, по две причини. Първо, защото е искал да си има работа с по-нископоставен агент, за който си е мислел, че ще му даде каквото му трябва. Че с максимум сплашване ще остане максимално на сянка и евентуално ще може да отрече всичко.
— Второ?
— Второ, защото аз отговарям за координирането на някои аспекти от списъка за Азия. Хонконг и Макао са в моите компетенции. А както казах, той явно се интересуваше от Макао.
— С други думи?
— С други думи, наскоро в Макао се е случило нещо, което е привлякло вниманието му. Например открили са със строшен врат французин, който се оказал известен наемен убиец. Той конкретно ме разпитва за това.
— Да, ти спомена нещо подобно. Значи е бил наемен убиец, а?
— Току-що го казах — втренчено ме изгледа Канезаки. Връщаше си, задето го манипулирах, като му подхвърлях данни, които току-що ми е съобщил. Браво.
Усмихнах се.
— Какво по-точно разпитваше нашият приятел за наемния убиец?
— Дали сме му плащали ние.
— Вие ли му плащахте?
— Не.
Погледнах го. Нямаше как да разбера дали казва истината. Засега.
— За кого е работил наемният убиец, щом не сте били вие?
— Не зная.
— Как мислиш?
Той сви рамене.
— Какво те интересува? Моите предположения, за жената например, обикновено са далеч от истината.
Засмях се.
— Това е вярно. Но въпреки това ги намирам за забавни.
Канезаки се усмихна, явно стигнал до заключението, че не е благоразумно да ме предизвиква.
— Наистина не зная. Има още много неща, които не са ми известни. Правя предположения, за да запълня празнотите. Според мен се е случило следното. Хората на Белгази са научили за убития французин и са се стреснали. „Кой е той? Може ли да е преследвал Белгази? Кой го е наел?“ Белгази е параноик. Познаваш този тип. Сигурен съм, че се е поразровил в нещата.
— Искаш да кажеш, че има връзка между Белгази и онзи тип от ЦРУ, с когото наскоро си се срещнал, така ли?
Той помълча, после предложи:
— Дай да ти разкажа за телефонните номера, които ми даде.
— Добре.
— Първо, мобифонът, който си взел, е с тарифен план в саудитския телеком, въпреки че абонатът явно е фирмено подставено лице, което още не ни е отвело доникъде. Второ, онзи, който е използвал мобифона, многократно се е обаждал на някой си Халид бин Махфуз генерал от, саудитското разузнаване. Махфуз осъществява връзките с ключовите представители на някои групировки, които саудитците финансират — „Хамас“, „Ислямски джихад“, „Хизбула“. Той контролира финансирането на тези организации, така че, ако им поиска услуга, да речем, хора за някаква друга работа на друго място, веднага ще я получи.
— Махфуз в онзи списък ли е?
— Съжалявам, освен онова, което ти казах по необходимост, няма нужда да знаеш кой фигурира в списъка.
— Тогава ми кажи каква е връзката с Белгази.
— Махфуз получава дял от всичките оръжейни сделки на Белгази. Затова, ако има проблем, Белгази се обажда на Махфуз. Има много покровители и може да иска много услуги.
— Всичко това е адски интересно, обаче засега връзките, които ми даваш, ми се струват възслаби.
— Зная, че е така. Не разполагам с всички отговори, но се опитвам да ги намеря, нали разбираш. И ти казвам неща; които сигурно не би трябвало, отчасти, защото съм ти длъжник след случилото се в Хонконг и Макао, отчасти, защото съм загрижен, че ако не останеш удовлетворен от откровеността ми, ще направиш нещо неоправдано, навярно по отношение на мен.
— Добре, продължавай тогава.
Канезаки пресилено въздъхна и бузите му леко се издуха.
— Известно ли ти е, че в средата на две хиляди и втора е изтекла информация до пресата, че полуофициалният съвет за отбранителна политика, който съветва Пентагона, е написал доклад със следното заключение, цитирам: „Саудитците са активни на всички равнища на терористичната верига, от планирането до финансирането, от командирите до пехотинците, от идеолозите до аплодиращите“? Само след няколко часа държавният секретар беше мобилизиран да тушира реакциите към доклада и да се дистанцира от предполагаемите действителни възгледи на администрацията на Буш. Миналото лято президентът нареди двайсет и осемте страници на конгресния доклад за единайсети септември да бъдат редактирани, официално от съображения за националната сигурност, а всъщност, защото редактираните части съдържат сведения за това, че саудитците финансират терористични групировки.