— Заговор ли?
Той сви рамене.
— По-скоро заговор за мълчание. Всички във Вашингтон знаят какво става, но повдигането на този въпрос е все едно да обсъждаш кръвосмешение в семейството. Липсата на дискусии обаче не прави всичко това по-малко сериозно.
Канезаки отпи от кафето.
— Та ето какво зная. Първи факт: някой в отдел „Близък изток“ е много загрижен, че Белгази може да е в списъка и че може да сме пратили някого подире му в Макао. Втори факт: скоро след посещението на онзи от отдел „Близък изток“, шестима саудитци се появяват в Макао и Хонконг и се опитват да те очистят. Трети факт: шестимата саудитци са свързани с Белгази чрез Махфуз. Четвърти факт: в американското правителство има елементи, които се стремят да закрилят саудитците.
Помълчахме.
— Тогава трябва да предположим, че Кроули, извинявай, онзи от близкоизточния отдел, научава за мен и предупреждава Белгази, който се обажда на Махфуз за помощ, а той пък праща саудитците, така ли? — попитах накрая.
— Да.
Замислих се. Ако фактите бяха верни, предположението бе логично. Все пак малко ме смущаваше начинът, по който ми ги поднасяше Канезаки. Беше ми подхвърлил няколко сочни мръвки, после ме бе оставил сам да стигна до заключенията. И спокойно можех да си представя как усърдно си води бележки в курса „Как да ръководите своите доверени лица“ в Ленгли: „Оставете обекта сам да си направи заключенията… заключенията, до които стигаме сами, винаги са по-убедителни от изложените ни от някой друг…“
— Как е попаднал Белгази в списъка? — попитах. — Като се има предвид, че важните клечки в Управлението далеч не се радват на присъствието му там.
Канезаки сви рамене.
— Както казваш, понякога дясната ръка не знае какво върши лявата. А и много хора не искат да знаят за списъка повече, отколкото се налага. А и във всеки случай достъпът до него се контролира строго от КТЦ. Хубавото е, че относителната липса на намеса отгоре означава, че списъкът е едно от малкото неща в разузнаването, които не са изопачени от политиката и корупцията. Лошото е, че при отсъствието на обичайния разводняващ консенсус, резултатът може да обиди някои хора.
Отпих глътка кафе и се замислих.
— Ако Кроули е научил, че Белгази е в списъка, и това го е разстроило, защо просто не го е махнал от там?
Този път Канезаки изобщо не реагира при споменаването на името.
— Не съм сигурен, вероятно не иска да привлича прекалено голямо внимание към себе си или към мотивите си, каквито и да са те. Белгази всъщност е образец за член на терористична инфраструктура. Спокойно можеш да намекнеш, че нечие име не бива да фигурира в такъв списък, че това може да навлече тежки последици, само с едно намигане, само с едно кимване и нищо неозначаващи приказки за „взаимоотношения“ и „национална сигурност“. Много по-трудно е да обясниш защо искаш името да изчезне оттам. Освен това хората ще те запомнят.
— Значи смяташ, че хонконгската група е повикана от Белгази.
Отговорът му се забави малко.
— Виждам две възможности. Първо, жената да е разбрала какъв си и да не е искала да пречиш на плановете й, тоест тя да стои зад удара срещу теб. Второ, Белгази да е подире ти и групата в Хонконг да е била пратена от него. Той ми се струва по-вероятната възможност. Съмнявам се, че всички телефонни разговори и връзката между Белгази и Махфуз са случайни.
Неговият анализ съвпадаше с моя. Зачудих се дали знае повече от това, което ми казва. Така или иначе, не го виждах да стои зад нападателите ми в Хонконг и Макао. След като се бях свързал с него от Рио, той бе имал множество и подобри възможности да ме прецака, ако беше го искал.
— Още ли следиш Белгази? — попитах.
— Разбира се.
— Къде е в момента?
— Още е в Макао.
Погледнах го.
— Откъде знаеш?
Канезаки сви рамене.
— Да кажем просто, че Белгази използва сателитен телефон, който смята за сигурен и който всъщност не е. Защо питаш?
— Защото не е логично още да е в Макао. Защо е останал там, как мислиш?
Той отново сви рамене.
— Вече приказвахме за това. Има работа в района и е комарджия. Очакваме да прекара известно време в казината. Винаги постъпва така.
Кимнах.
— Значи твърдиш, че още е там, за да играе хазарт, а? Говорим за човек, който е научил, че са го проследили в Макао и че подире му са пратени един-двама наемни убийци, и който е достатъчно обезпокоен от това развитие на събитията, за да поиска услуга под формата на шестима саудитци, които да отстранят опасността, но саудитците са очистени и опасността не е отстранена, а ти твърдиш, че той още е там, защото не иска да прекъсва почивката си, така ли?