Канезаки ме погледна и се изчерви. Накрая отвърна:
— Прав си. Беше глупаво да не внеса корекции в анализа на неговото поведение съобразно с последните факти. Прав си. Чакай да помисля.
— Мисли колкото щеш, обаче не сега. Ако искаш да продължа операцията, трябва да споделяш информацията си с мен, а не да губиш време, за да разсъждаваш върху положението, когато си сам.
Канезаки още повече се изчерви и аз изпитах странно съчувствие към него. Малкият полагаше всички усилия. Ръководенето на типове като нас с Докс би било трудно за всеки, камо ли за младеж като него. Още не беше толкова печен, колкото му се искаше, и това го ядосваше. Щеше обаче да се отрака.
— Добре, какво те интересува, което още да не съм ти казал? — попита Канезаки.
— Първо, интересува ме Кроули. Защо се рови в тази история? Така ще разбера защо и как е свързан с Белгази.
— Не знам — отвърна той, отново без да възразява, че наричам Кроули по име. — Опитвам се да открия.
Аз също, помислих си, сещайки се за дигиталните снимки, които ми беше показал Докс. И се басирам, че мога да се добера до повече сведения от теб.
— Побързай — посъветвах го. — А сега да поговорим за Белгази. Отначало ми каза, че бил в Югоизточна Азия, за да развие мрежата си, че бил в Макао само за да играе хазарт, и това нямало нищо общо с целта на пътуването му.
Канезаки кимна.
— Явно не е било така.
— Да. Въпросът тогава е, защо Макао?
Той потърка брадичката си.
— Ами, заради пристанището, например. Същото се отнася за Хонконг, разбира се. Евентуално място за прехвърляне на оръжията, които продава на „Джемаа Исламия“, „Абу Саяф“ и другите фундаменталистки групировки в региона.
— Но наблизо има и други пристанища. Самото Макао, Сингапур, Манила…
— Вярно е, обаче Хонконг е най-оживеното. Всъщност е най-оживеното в света.
— И какво от това?
— Ако се опитваш да скриеш нещо, да го представиш за друго, добра идея е да го прекараш през пристанище, през което минават, да речем, шестнайсет милиона контейнера годишно. Игла в копа сено. Освен това тези хора не разчитат прекалено много на конкретно пристанище. Пратките им са малки и пръснати нашироко. По този начин, дори някоя да бъде прихваната, равновесието се запазва. Такъв подход прави много по-трудно прекъсването на веригата и дори придобиването на вярна представа за мащабите й. Пък и Белгази много пътува, нали знаеш. Прихванахме разговори с Куала Лумпур и Банкок.
— Да, знам, че по някое време е бил извън Макао — потвърдих, спомняйки си информацията на Дилайла, че е имал срещи в района. Замислих се за миг и се зачудих дали това не е известна възможност. — До каква степен можеш да го следиш в другите градове?
— Също като в Макао. Не много отблизо. Можем само да наблюдаваме местонахождението му, стига да говори по телефона, а неговите разговори обикновено са кратки. Щом се изключи, знаем само откъде идва обаждането.
Всичко това нямаше да ми бъде достатъчно, щом посещенията на Белгази в района са краткосрочни. Най-големият ми шанс си оставаше Макао, където явно се случваше нещо особено и където вече се бях запознал с местния терен.
— Може да е в Макао по същите инфраструктурни причини, които го отвеждат навсякъде другаде — предположи Канезаки.
— Възможно е. Обаче проблемът е, че ако Макао е само един от многото му разпределителни центрове, сега нямаше да е там. Изгодата нямаше да си струва риска, защото той знае, че са го проследили. Тогава защо? Заради срещи, каквито провежда навсякъде другаде ли?
Канезаки поклати глава.
— И това е възможно, но се съмнявам. В момента за него Югоизточна Азия е огромна заради групировки като „Джемаа Исламия“. В Макао няма такова нещо. Играчите и съответно срещите би трябвало да са другаде.
— Е, все пак там става нещо. Ако успееш да откриеш какво е, защо всъщност стои там, какво прави, с кого се среща, ще имам много по-голям шанс пак да се доближа до него.
— Разбирам.
Изгледах го продължително. По-скоро погледнах през него, като че ли е някак безплътен, нещо, което няма почти никакво значение за мен и което бих могъл да оставя включено или да изключа също толкова лесно, колкото и електрически ключ.
— Канезаки, надявам се, че всичко, което ми каза днес, е истина.
Той отвърна на погледа ми и запази хладнокръвие.