В един недалечен търговски комплекс намерих магазин на „Нордсторм“ и купих чифт галоши, сиво яке, фини кожени ръкавици — достатъчно тънки, за да усещам какво докосвам през тях, и достатъчно дебели, за да не оставят пръстови отпечатъци, черно вълнено палто и голямо кожено дипломатическо куфарче. После се отбих на бензиностанцията до комплекса и, преструвайки се, че разговарям от обществения телефон, откъснах страниците с китайските, японските и корейските ресторанти от телефонния указател. Обикалях с колата, докато открия едно заведение, „Кимс Кориън Барбекю“, където продаваха тениски и шапки с емблемата на ресторанта — яркочервен куб с вписани тъмночервени корейски йероглифи. Купих тениска и шапка, както и обилен обяд за вкъщи.
Подкарах обратно към блока на Кроули. В търговския комплекс оттатък улицата имаше супермаркет за здравословни храни. Влязох и си купих два вегетариански сандвича и плодов десерт с мюсли. Добавих голяма чаша кафе. Беше приятно да се храниш здравословно по време на операция — обикновено наличното меню се свежда до „Макдоналдс“ и ако имаш късмет, някои други възможности от областта на бързото хранене, най-често поглъщани студени и втвърдени. Едва ли щях да имам друг шанс да похапна нещо.
В два и половина намерих платен телефон и пак проверих Кроули в службата му на номера, който официално се водеше в държавния департамент, но всъщност минаваше през централата на ЦРУ. Той вдигна на първото иззвъняване.
— Кроули — чух го да казва.
— Ало, опитвам се да се свържа с пресслужбата на отдела за връзки с обществеността — малко неуверено заявих. Името звучеше достатъчно бюрократично, за да съм сигурен, че и в Управлението, и другаде има десетки работни групи с подобни наименования.
— Не е на този вътрешен — отвърна той и затвори.
Усмихнах се и поклатих глава. Хората понякога са ужасно груби.
Върнах се в колата и подкарах към една недалечна улица с жилищни блокове. Спрях зад няколко паркирани автомобила, нахлузих галошите и прехвърлих покупките си в куфарчето. Облякох тениската от ресторанта и отгоре си сложих якето, без да го закопчавам, за да се вижда емблемата. Тъй като нарочно бях купил якето с два номера по-голямо, с него щях да изглеждам дребен, смален, непохватен. Поставих си перуката, очилата и шапката. Погледнах се в огледалото и харесах непознатия, когото видях.
Подкарах обратно към блока на Кроули, спрях на паркинга на друг търговски комплекс, до който можех да стигна пеш през горичката, ако нещата се объркаха и се наложеше да си тръгна неочаквано бързо. Изтрих архива на автомобилната навигационна система и угасих мотора. Няколко минути останах със затворени очи, представяйки си следващите си стъпки, навлизайки в ролята. Когато се почувствах готов, слязох и се запътих към блока на Кроули, като носех торбичката с храна от корейския ресторант.
Минах под навеса, отворих едната от двете двукрили стъклени врати с опакото на показалеца и средния си пръст и влязох във вестибюл, преграден с още две стъклени врати. Когато протегнах ръка да опитам едната от вътрешните врати, забръмча домофон. Надникнах през стъклото и видях бяло момиче с дълга до раменете кестенява коса и лунички — приличаше на студентка, която работи почасово като портиерка, за да може да зубри и на работа. Почасовите ме устройваха. Тя едва ли познаваше обитателите на блока, доставчиците и атмосферата така, както обикновен портиер, и с нея щях да се справя по-лесно.
Отворих вратата и влязох във фоайе, издържано в неоколониален стил, с много имитации на мебели от оная епоха, дървена ламперия и лъскави месингови лампи. Момичето седеше на внушително вградено бюро, зад което предполагах, че има електронен пулт и видеомонитори.
— Доставка ли? — с дружелюбна усмивка попита тя.
Кимнах. Имах много версии, подготвени за евентуалните въпроси: „Кой апартамент? Странно, не са споменали за доставка. Чакай малко да ги попитам. Хмм, никой не отговаря. Сигурен ли си, че това е номерът…“
Вместо това момичето попита:
— Нов ли си?
Пак кимнах. Въпросът не ми хареса, чудех се накъде води. Тя погледна през стъклената врата.
— Защото за доставки можеш да паркираш под навеса. Понякога трудно се намира близко място на паркинга.
— О, мерси — отговорих с неопределен, ала силен азиатски акцент.
Момичето хвърли поглед към емблемата на тениската ми и каза нещо на език, който не разбирах, но определих като корейски.