— Да — след малко призна Кроули. — Ние го предупредихме.
Ние, помислих си. Ще се върнем на това…
— Искам да чуя още за причините — заявих.
Той затвори очи, сякаш пак му бе призляло.
— Тук има една… особеност…
Поредната мъглявост, помислих си. Но зачаках да видя дали ще излезе от задънената улица, резултат от желанието му да запази информацията в тайна и все пак да остане жив, когато напусна апартамента му.
— Той ни предава сведения — накрая продължи Кроули. — Затова ние го… закриляме.
— Значи Белгази е доверено лице на ЦРУ — заключих. Гласът ми предполагаше, че това не е нещо ново за мен, но всъщност бях изненадан.
Когато го чу, изречено гласно, той пребледня.
— В известен смисъл. Не фигурира официално като доверено лице, не е регистриран, като източник е прекалено деликатен и не можем да рискуваме връзката да стане известна извън отдела. Обаче ни предава сведения.
— Кой отдел? Близкоизточният ли? — Отново му показах, че знам много неща.
— Господи — изпъшка Кроули. — Откъде зн… да, за Близкия изток.
— И сведенията, които ви предава, се отнасят за?…
Той въздъхна. Сигурно на някакво равнище се оправдаваше пред себе си: „Е, стигнах дотук, какво пък толкова, той и без това знае почти всичко…“
— За оръжейните доставки, особено на материали за ОМУ, за групировки, които биха могли да ги използват срещу Съединените щати.
— Какви материали?
— За оръжия за масово унищожение. Обогатен уран. Планове на ядрени инсталации. Щамове на антракс. Съставки за нервнопаралитичен газ. И така нататък.
— Объркваш ме. Мислех, че Белгази точно с това се занимава.
Кроули поклати глава.
— Белгази търгува със старите неща. Огнестрелно оръжие, пластични експлозиви и ерпегета. Неща, с които сме свикнали, които можем да преживеем.
— Нямах представа, че ЦРУ може да бъде толкова сговорчиво.
— Виж, откъде според теб получаваме сведенията за ОМУ? От момченцата в черковните хорове ли? От лауреатите на Нобелова награда? Естествено, Белгази е гадняр, обаче е ангел в сравнение с някои типове, които се опитваме да спрем.
— Значи той ви дава сведения за някои дяволски гадни типове…
— И в замяна ние го закриляме, оставяме го да си върти търговията — той замълча за миг и ме погледна. — Виж, аз ти съдействам. Не може ли да ме развържеш? Струва ми се, че кръвообращението ми е нарушено.
Симпатяга, помислих си. Бях го увил така, че да няма притискане никъде по цялото му тяло, така нямаше да останат следи. Ето защо кръвообращението му си беше наред.
— Нищо ти няма — уверих го. — Ако продължаваш да говориш, ще те развържа достатъчно, за да можеш сам да се освободиш, и ще си тръгна.
— Добре — отвърна Кроули, несъмнено успокоен от рационалността на преговорите, от цивилизованите ни пазарлъци. Пак отхвърляне на действителността. Някой прониква в жилището ти, издебва те, поваля те в безсъзнание, завързва те, но — няма нищо! — ти си готов да му повярваш, че после ще изпълни обещанието си. Така надеждата триумфира, както обикновено, над по-бледите краски на здравомислието и инстинкта.
— Значи Белгази ви дава сведения и вие му осигурявате закрила — повторих аз, надявайки се да изкопча още информация, като се върна към вече казаното.
— Да. Тази система не е необичайна. Полицейските управления постоянно я прилагат. Без нея не биха могли да се борят с престъпността.
— Белгази е доносник — обобщих.
— Точно така.
Забелязах, че той отдалечава разговора от конкретните отношения между ЦРУ и Белгази и го насочва към по-общата тема за този род връзки в законоопазващите органи. Отлично изпълнение. Макар и ненужно.
— Казваш, че „закриляте“ Белгази — подех. — Разкажи ми повече за това.
Зениците му се разшириха и очите му пак се стрелнаха надясно. Не искаше да признае истината и се опитваше да измисли нещо.
— Виждам, че не ти се говори за това, Кроули, и че се каниш да шикалкавиш — предупредих го. — Затова, преди да кажеш каквото и да било, знай следното: ако усетя, че лъжеш или че не ми казваш всичко, ще измъкна възглавницата изпод главата ти и ще те удуша с нея. Представи си го — усмихнах се, като че ли просто съм му пожелал приятен ден.
Той пребледня и бързо кимна.
— Добре. Понякога споделяме информация с него — за конкурентен доставчик, за друга сделка, която се подготвя. Белгази използва тези сведения, за да я осуети или да подбие цената. На два пъти дори си е послужил с нашите сведения, за да отстрани свои конкуренти, което, общо взето, е само от полза за нас. Или пък го предупреждаваме, ако научим, че го следи конкурентна разузнавателна служба или полицията е по петите му.