Слязоха на Върмонт и Бевърли и отново зачакаха на перона. Нямаха опашка, освен ако Хорт не водеше достатъчно хора, за да покрият всяка мотриса по Червената линия. Качиха се на следващата и с нея стигнаха до последната станция в Северен Холивуд. Излязоха на Чандлър Булевард, където Тревън по-рано беше паркирал друга крадена кола, тъмносиня тойота „Акорд“, един от най-популярните и съответно най-разпространени автомобили в Америка, който някоя изтормозена домакиня беше проявила глупостта да остави с ключа в запалването, докато изтича за малко с куп ризи до химическото чистене в Кълвър Сити.
Той подаде ключа на Хорт.
— Ти ще караш.
— Къде отиваме?
— Ще ти кажа по пътя.
Хорт едва ли още разполагаше със същия достъп до ресурсите на разузнавателната система на страната, на какъвто можеше да разчита преди оставката си. Пък и за разлика от другите, Тревън знаеше, че полковникът не е прибягнал до тях, за да ги открие в „Капитъл Хилтън“ — просто беше получил сведенията от самия него. Освен това беше вечер, което означаваше, че „птичките“ трудно ще могат да ги проследят. Въпреки това упъти Хорт по маршрут за засичане на наблюдение, включващ маневри с влизане и излизане от подземни паркинги, каквито бяха използвали, за да скрият движенията си след отвличането на Кей. Докато пътуваха, детекторът на Рейн продължаваше да мълчи.
Накрая се озоваха на Лейк Холивуд Драйв, самотен, лъкатушен път сред Холивудските хълмове, гледащ към Холивудския язовир. Когато стигнаха до един завой, отчасти скрит зад храсталаци и изсъхнали дървета, Тревън каза на Хорт да отбие и спре. При други обстоятелства нямаше да избере такова място за среща, защото винаги имаше шанс да мине полицейска кола. Точно сега обаче органите на реда в Лос Анджелис несъмнено повече се интересуваха от защитата на жизненоважната инфраструктура, отколкото от хлапетии, които отиваха да се натискат из хълмовете.
Полковникът угаси фаровете и мотора и погледна през левия прозорец.
— Подходящо място да изхвърлиш труп — отбеляза той. — Надявам се първо да ме изслушаш.
— Слушам те.
— Нещо против да запаля една пура?
Тревън стисна ръкохватката на глока и познатата тежест го успокои.
— Както искаш.
Хорт натисна ключа на левия прозорец, после извади продълговата кутия и нож за пури от предния джоб на панталона си. Развъртя капачката на кутията, извади пурата и ловко отряза единия й край с ножа. Хвърли парчето през отворения прозорец, лапна отрязания край, измъкна дървена клечка кибрит от кутията, драсна я с нокът, изчака малко и бавно запали върха на пурата, като методично я въртеше, за да се разгори равномерно. Когато остана доволен, той размаха клечката, за да я угаси, и хвърли и нея през прозореца.
— Кубинска „Монтекристо“ — каза полковникът и се отпусна назад на седалката. — Извинявай, имам само една.
Тревън продължаваше да го държи на мушка.
— Моля, пуши си спокойно.
Смисълът беше ясен и нямаше нужда от обяснения: „Защото сигурно ти е за последен път“. Хорт издиша облак сладък дим.
— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че аз стоя зад тези атентати под фалшив флаг. Че участвам в тях.
— В обратното ли искаш да ме убедиш?!
— Не и по начина, по който смяташ ти.
Очите на Тревън се приспособяваха към мрака. Изгряваше нащърбена луна, чиято бледа светлина осветяваше настилката на пътя и се отразяваше в язовира под тях.
— Тогава ми обясни.
— Рейн предаде ли ви какво му казах за същността на този преврат?
— Да.
— Какво ви каза по-точно?
— Че системата се разпаднала. Заговорниците искали претекст да вземат властта, за да поправят нещата, и после щели да я върнат. Ти си смятал плана за безумен и си искал да ликвидираш най-важните участници, за да го предотвратиш.
— Съвсем вярно обобщение.
— Но после установихме, че хората, които ти искаше да ликвидираме, всъщност не участват в преврата. И че му се противопоставят.
— И това е вярно.
— По дяволите, какво тогава правиш, Хорт? На чия страна си?
Полковникът въздъхна.
— Заговорниците са прави да смятат, че системата се е разпаднала. Прави са и да смятат, че без незабавна и радикална операция пациентката със сигурност ще умре. Обаче не са прави да смятат, че е нужен преврат. Превратът ще убие пациентката в името на нейното спасение. Нужно е нещо малко по-различно.