— Какво?
Хорт го погледна.
— Опит за преврат.
Тревън не отговори. Помъчи се да впише в тази нова рамка онова, което вече е разбрал.
— Искаш да кажеш, че… че си искал превратът да започне, така ли?
Хорт кимна.
— И после да го спрем. Да разкрием каква е била истинската му същност.
— Защо? Какво ще постигнеш с това?
— Може би нищо. В такъв случай републиката ще повехне и умре повече или по-малко според очакванията, както и без това щеше да се случи. Но хората може би… може би… ще осъзнаят.
— Какво ще осъзнаят?
— Колко малко е оставало да изгубят всичко, което е трябвало да ценят, но което са започнали да приемат като даденост. Гледа ли речта ми в Белия дом?
— Да.
— Тогава казах, че никога няма да се откажем от свободите си, ако терористите изрично го поискат. Това е самата истина. Съгласен си с мен, нали?
— Да, струва ми се.
— Е, с това показвах на страната какво ще се случи. Подготвях бойното поле.
— Не те разбирам.
Хорт дръпна от пурата, задържа дима в устата си и бавно го издиша през прозореца.
— Кръвта на републиката се изцежда до капка от една уродлива система за национална сигурност, пуснала такива метастази, че даже Дуайт Айзенхауер нямаше да я познае в най-ужасните си кошмари и най-страшните си предвиждания. Хората приемат това състояние на нещата, защото не усещат, че им се отнема нещо. Но ако бъде разкрита същността на олигархията в тази страна, има шанс народът да окаже съпротива. Шанс. Разбираш ли?
Тревън се замисли.
— Искаш да кажеш, че дори доброволно да се отказва от нещо, човек ще се бори да го запази, ако смята, че някой се опитва да му го открадне.
— Точно така.
— Тогава защо си подаде оставката?
— Когато проумеят какво става, отвратените и разочаровани маси ще имат нужда от герой. Човек с безупречна репутация и вярна преценка. Човек, доказал с действията и саможертвата си, че е безкористен слуга на народа, който не може да бъде съблазнен нито с власт, нито с каквото и да е друго.
Тревън не за пръв път съзнаваше, че Хорт е свикнал с манипулации, измами и стратегии, които бяха чужди за агента. Не знаеше дали да му завижда, или да изпитва облекчение.
— Обръщението ти пред Белия дом — каза той. — Според Докс прозвучало като предизборна реч.
— В известен смисъл е така.
— За какъв пост?
— Ако всичко е наред, ще бъде създадена независима комисия за разследване на причините за опита за преврат и издирване на заговорниците. Тя също ще препоръча промени, гарантиращи, че такова нещо никога няма да се повтори. Аз ще оглавя тази комисия. И ще се погрижа тя да работи в интерес на страната.
Тревън стисна ръкохватката на глока, сякаш за да си напомни, че пистолетът му още е там.
— Но… нали каза, че искаш да бъде разкрита същността на преврата?
Хорт мрачно се подсмихна.
— Е… почти да бъде разкрита.
— Какво значи това?
— След неотдавнашните атентати гражданите трябва да повярват, че е виновна ненаситно алчната олигархия. Макар че всъщност олигархията общо взето е доволна от статуквото и не иска нищо да се променя. Главното е хората да разберат, че за малко не са изгубили всичко. И никога да не узнаят, че аз съм насочвал хода на събитията.
— Защото тогава няма да можеш да ги насочваш.
— Точно така. И ако не мога, всичко може да отиде по дяволите. Превратът може да успее. Най-малкото, заедно с виновните може да бъдат наказани невинни.
— Но ти си виновен.
— Да. Сега ръцете ми са оцапани с кръвта на безброй американци. Аз ги избих, мъже, жени и деца, независимо че беше за по-голямо благо, и ако има ад, вечно ще горя в него.
Той дръпна от пурата и задържа дима за миг, като че ли се опитваше да се успокои. После силно го издуха през прозореца.
— Но докато съм жив, аз ще се боря саможертвата им да не е била напразна. И за тази цел имам нужда от твоята помощ. Защото ти ме постави в неизгодно положение.
— За какво говориш?
— Нямах намерение да подавам оставка и да произнасям речта си толкова скоро. Нуждаех се от поста си, за да продължа да насочвам нещата. Но после вие взехте, че отвлякохте дъщеря ми, и ме принудихте да го направя.