Тревън се изправи и тялото му се поотпусна.
— Ами джиесемите? — попита той. — Техниката? Трябва да я приберем.
— Рейн прибра всичко.
— По дяволите, откъде?…
— Ти нямаше ли да я прибереш? Но това няма значение. Видях по видеото. Прибра всичко и избяга.
Тревън безмълвно го изгледа за миг, после процеди:
— Ти беше съвсем наблизо, можеше да направиш нещо, ако поискаш.
Партньорът му се озърна назад към улицата и отново насочи вниманието си към него. В известен смисъл му съчувстваше, разбираше, че Тревън се мъчи да се справи с неотдавнашния си пръв сблъсък с реалния свят, също както някога и самият той. От друга страна, не даваше и пукната пара за неговия упорит патриотизъм, намираше го за лицемерен и наивен. И негодуваше, че Тревън знае тайната му, след като беше открил Нико, другия живот на Ларисън, проследявайки го в Коста Рика в търсене на откраднатите от Ларисън записи с изтезанията.
— Ти ги подведе — заяви Тревън. — С всичките си приказки кой трябвало да поеме… нарочно ги предизвика. Защото си знаел какво ще се случи.
Ларисън сви рамене.
— Нищо не им дължах. Те бяха пратени да ме шпионират. Да шпионират и двама ни.
Изражението на Тревън показваше, че не му вярва.
— Те са американци — възмутено изсумтя той.
Ларисън тежко въздъхна. Наемниците му бяха пречили, затова трябваше да се отърве от тях. Чисто и просто. Опита се да си спомни времето, когато такова нещо може би щеше да представлява проблем за него, когато преди това може би щеше да се замисли и дори може би щеше да изпитва угризения после. Не успя. Беше прекалено отдавна и оттогава се бяха случили прекалено много неща.
— Какво общо има това?
Тревън поклати глава.
— Ти си отрепка.
Ларисън не отговори. Не знаеше какво да направи. Да убие Тревън? Само че имаше нужда от него, за да се добере до Хорт, пък и полковникът и без това знаеше за Нико.
Щом очистеше Хорт, Тревън щеше да остане единствения, който знае, че Ларисън е жив, че има друг живот. Плюс Рейн, който щеше да го научи съвсем скоро, и онзи другия, когото трябваше да открият. Засега се нуждаеше от тях, разбираше го. Щом очистеше Хорт обаче, те щяха само да му пречат.
Да използва други, за да ликвидира Хорт, после да ликвидира и тях. Да си върне диамантите и да запуши устата на всеки, който представлява заплаха.
Идеално. Можеше да го постигне. Само трябваше да лапне въдицата. Останалото щеше дойде от само себе си.
Ларисън се насили да се усмихне.
— Хайде просто да се обадим на Рейн — каза той.
5.
Наближавах станция „Огавамачи“ — там щях да се кача на метрото и да проуча взетото от двамата убити — когато един от техните джиесеми завибрира. Спрях и погледнах дисплея. Само номер, без име.
Огледах се на оживената улица — колите едва пълзяха в задръстването, пешеходците бързо ме подминаваха, небето вече беше тъмно, светлината идваше само от уличното осветление, автомобилните фарове и витрините. Приех разговора и вдигнах джиесема до ухото си.
— Знам кой си — произнесе на английски с американски акцент тих глас, почти шепот. — Не се безпокой, няма да кажа името ти по телефона. Взел си джиесемите, които носиш в момента, от двамата, с които бях. Няма проблем. Известно ми е, че на тях вече не им трябват джиесеми.
„Кой се обажда?“ — гласеше първият логичен въпрос. Прескочих го, защото най-вероятно щеше да е безсмислено да го задам, и направо започнах от следващия.
— Какво искаш?
— Да се срещнем. Нося ти съобщение от един твой почитател.
— Кажи ми го по телефона.
— Не. За да се получи, трябва да демонстрираме добрите си намерения.
— Кои сте „вие“?
— Ние с партньора ми.
— Двама пратеници, значи, така ли?
— Отначало бяхме четирима, но сега сме толкова, да.
Замислих се за видеокамерата и се опитах да проумея каква е цялата тази история. Продължаваше да е много задушно и усетих, че ризата ми е мокра от пот.
— Виж, и аз не изгарях от любов към онези двамата, с които си се срещнал преди малко — каза гласът. — Ако зависеше от мене, нямаше да ги насърча да се приближават толкова. На два пъти ги пращах в залата. Знам, че си ги видял.
Зачудих се дали не ме будалка. Моментът на обаждането обаче, както и спокойната самоувереност на събеседника ми навеждаха на мисълта, че си имам работа с човек, който е предвидил всичко това и даже го е планирал.