Ларисън мъчително преглътна. Помисли си, че никога не е бил толкова объркан. И толкова внезапно изтощен.
— Трябва ми… малко време — произнесе той със запъване.
Рейн съчувствено кимна.
— Да, спомням си шока от чувството, че вярваш на някого. И аз изведнъж се скапах. После свикваш, след известно време.
Ларисън пъхна глока в колана си. Имаше чувството, че са го ударили в корема.
— В какво ме уговори да участвам, по дяволите?
— Не съм ти казвал нищо, което вече да не знаеш. Ти просто се мъчеше да не го чуеш.
Рейн протегна ръка. След миг Ларисън предпазливо я стисна.
29.
Докс караше откраднатата от Тревън хонда на изток към Юниън Стейшън. Оттам Кейт можеше да се качи на Червената линия и да се прибере вкъщи за нула време.
Беше му адски неприятно, че се налага да я пренесе до колата със сака, но Тревън имаше право, нямаше смисъл да рискуват момичето да се досети къде са го държали. Всъщност по-малко го смущаваше вероятността Кей да изтича в полицията, отколкото това, че тя ще се измъчва, ако не го стори. По-добре да не й дава такава възможност и да й спести угризенията.
Най-много го смути готовността, с която Кей му позволи да го направи. Той й свали слушалките и каза: „Миличка, не съм спокоен да чакам оня торбалан да се върне. Той просто е прекалено непредвидим за моя вкус. Затова, с твое разрешение, сега ще те закарам вкъщи“.
Тя го погледна в очите, достатъчно умна, за да потърси лъжа, достатъчно доверчива, за да пожелае да повярва, че няма такава, достатъчно проницателна, за да види, че наистина няма такава. После кимна и отвърна: „Добре“. И толкова. Докс я изнесе със сака, отвори ципа в багажника, затръшна капака и потегли, като избра обиколен път с много мостове и подземни паркинги.
Шофираше близо час, когато мобилният му телефон иззвъня. Той вдигна.
— Да.
Гласът на Тревън.
— Върнаха се. Камъните са истински.
— Е, това е добра новина. Какво става с нашия приятел?
— Не знам. В момента твоят приятел е насаме с него. Опитва се да го разубеди, струва ми се.
Това не му прозвуча добре.
— Да го разубеди ли?
— Не знам какво да ти кажа. Помоли ме да изляза и да ти се обадя от обществен телефон. И да ти съобщя, че ще се срещнем според уговорката веднага щом тримата успеем да стигнем там.
Докс се надяваше, че ще са наистина трима. Ако Рейн не успееше да го „разубеди“, най-вероятно щяха да са двама. Или един.
— Добре, благодаря, че ми съобщи. До скоро.
Той затвори и приключи обиколката на Дюкомън Стрийт, пуста задънена улица на няколко преки от Юниън Стейшън, където паркира пред издънената телена мрежа на един изоставен склад. Слезе с чантата на Кей и се огледа, примижавайки от яркото слънце и жегата. Някой беше написал „Излизащи тежкотоварни автомобили — паркирането забранено“ с вече избелял червен спрей върху закованите с дъски врати на сградата, но сред бурените, растящи в цепнатините на уличната настилка, и боклуците, трупащи се край разнебитената товарна платформа, едва ли някой щеше да му направи забележка.
Докс заобиколи отзад при багажника и го отвори. Кей стисна клепачи и вдигна ръка, за да заслони потното си лице от внезапно нахлулата светлина.
Момичето боязливо примижа към него.
— Наистина ли ще ме пуснеш?
Докс се зачуди дали е в състояние да се почувства по-отвратително. Никога повече нямаше да се захване с такова нещо, каквито и да бяха залозите. Никога.
Протегна ръка.
— Обещавам ти. И съжалявам, пътуването беше дълго, разбирам защо може да си се усъмнила в мене. Плюс това вътре трябва да е било страшно горещо.
Кей се позабави, после пое ръката му, седна в багажника и се огледа наоколо.
— Намираме се на няколко преки от Юниън Стейшън, но както виждаш, не сме в най-безопасния квартал. Ако не възразяваш, просто ще те последвам с колата, докато извървиш тия няколко преки, за да се уверя, че всичко е наред.
Тя се опря на ръката му и излезе от багажника. И отново се огледа.
— Добре.
Все още държеше дланта му. Докс стисна нейната за миг и я пусна.
— Знам, че е доста неубедително при тия обстоятелства, обаче се извинявам за това, което ти причинихме — каза той. — Не биваше да допускам да ме въвлекат в тая история. Сбърках и искрено съжалявам.