Когато се събудихме, пак включихме телевизора и като че ли имаше промяна в повествованието. Сега се говореше за секретна група командоси, които убили джихадистите, предотвратили заговора и евакуирали децата. Зачудих се какво следва.
Канезаки качи снимките и клиповете в „Уикилийкс“. Ако останеше само това, можеха да го отхвърлят като евтина конспиративна теория. Някой анонимен говорител щеше да обясни, че Гилмор е вдигнал безпилотния самолет, за да унищожи терористите, че те открили позицията му и хладнокръвно го очистили, в резултат на което самолетът се разбил, но неговите находчиви сътрудници все пак успели да ликвидират терористичната опасност, въпреки че храбрият им началник вече лежал мъртъв.
Установих, че не ми пука чак толкова много. Бяхме направили каквото можахме. И го бяхме направили добре. Сега само трябваше да измисля как да се измъкна от страната и да се наслаждавам на своите двайсет и пет милиона.
Сателитният телефон на Канезаки иззвъня. Обаждаше се Хортън. Том ми подаде телефона.
— Благодаря ти — каза полковникът. — Не заслужавам да бъда облагодетелстван от вашите действия, но е факт.
— Как така?
— Убеден съм, че съвсем скоро ще бъда пратен в ада, по един или друг начин. Но междувременно вие ми дадохте нужните средства, за да насоча това нещо натам, накъдето винаги съм се надявал, и да го превърна в сила за доброто на всички.
— Всички онези, които загинаха при атентатите — подхвърлих. — Радвам се, че е било за по-голямото благо.
Смътно се почувствах лицемерен, че го казвам. От друга страна, никога не бих убил невинни хора.
— Щеше да е по-лошо, ако беше за нищо — отвърна той. — Или за по-малко от нищо.
— Е, значи получи каквото искаше.
„И все пак ще умреш“, помислих си, ала не го изрекох. Но предполагах, че Хортън го знаеше. Сам го беше казал.
— Искам да знаеш две неща.
— Добре.
— Първо, пуснах по съответните канали информацията, че вие четиримата по погрешка сте вкарани в президентския списък за унищожаване. Че включването ви в него се дължи на неверни сведения, които сами по себе си са резултат от безстрашното ви проникване в организацията, стояща зад тези атентати. Че всъщност тъкмо вие сте пренебрегнали опасността от национално издирване и сте продължили мисията си, като сте спасили децата в онова училище. Повече няма да бъдете преследвани от представители на американската армия, разузнаване и органи на реда.
Искаше ми се да мога да му вярвам.
— Нали каза, че след оставката си вече нямаш такива възможности.
— Като се има предвид миналото ми и след речта ми, имам известно влияние. И то ще продължава да расте.
— Още тогава си го знаел. Когато дъщеря ти беше при нас. Не каза нищо обаче.
— Нямаше да ми повярвате. Пък и трябваше да ми дадете нещо, на което да стъпя. Както и направихте. Останките от безпилотния самолет в момента се охраняват от местните линкълнски органи на реда. Федералните власти много трудно могат да ги конфискуват и скрият, като се имат предвид мащабите на случилото се в техния град.
— Скоро ще има още доказателства — осведомих го аз.
— Какви например?
— Снимки и видеозаписи на Гилмор. Качени са в „Уикилийкс“. Вече не можеш да го спреш, даже да искаш.
— Да го спра ли? Това е чудесно! Всъщност самият аз пратих безценната си информация на добрите хора от „Уикилийкс“, които ще се погрижат за правилното й разпространение по-коректно от „Ню Йорк Таймс“ или „Вашингтон Поуст“.
— Каква информация?
— Убедителни доказателства по въпроса кой всъщност стои зад този преврат. Наред с някои несвързани с това, но навярно още по-инкриминиращи свидетелства за сексуалните и финансовите злоупотреби на въпросните личности. И ще има още такива доказателства.
Спомних си какво ми беше казал за Финч: че е информационен брокер. Зачудих се дали някак си не се е сдобил с…
И тогава ме осени.
— Ти — възкликнах. — Ти си информационният брокер. Не Финч.
— Така е.