— Какво ще ни препоръчаш?
Оказах се прав: същият тих, дрезгав глас като по телефона.
— Чувал съм, че кафето им си го бива — отвърнах.
Той се озърна към блондина, който сви рамене. Поведението им ме заинтригува. Блондинът изглеждаше напрегнат, както и би трябвало, какъвто всъщност бях и аз. Мургавият, от друга страна, беше нелепо спокоен и сякаш почти се наслаждаваше на ситуацията.
Поръчах три кафета с вода и сервитьорката се отдалечи. Кимнах на мургавия.
— Как да те наричам?
— Ларисън.
Обърнах се към другия, който отвърна:
— Тревън.
— Добре, Ларисън и Тревън. Какво искате? — По-конкретният въпрос, естествено, щеше да е: „Кого искате да убия?“. Само че нямаше значение по кой път ще тръгнем. Щяхме да стигнем на същото място.
— Просто ни пратиха да те намерим — отговори Ларисън. — Човекът, който иска нещо от тебе, се казва полковник Хортън. Скот Хортън.
Името ми звучеше познато, но в първия момент не успях да се сетя. После си спомних нещо от Афганистан през епохата на Рейгън, време, което сега ми се струваше — когато изобщо си мислех за него — толкова далечно, че можеше да е от живота на друг човек. ЦРУ вербуваше бивши военни като мен да обучават и въоръжават муджахидините, които се бореха срещу Съветите, и макар че Управлението държеше да може да отрече каквато и да е връзка с операцията, участваха и неколцина на действителна служба, изпълняващи ролята на свръзка с нас. Имаше един млад сержант от специалните части, когото всички наричахме Хорт и постоянно го дразнехме, защото, въпреки явната си кадърност и смелост, беше чернокож и съответно беше абсурден избор за секретна операция в Афганистан. Той обаче ни уверяваше, че тъкмо това бил смисълът: ако го пленят, Чичо Сам щял да отговори на руснаците: „Да не ни мислите за толкова глупави, че да пратим чернокож военен в Афганистан?! Трябва да е бил някой наемник, чернокож мюсюлманин, отзовал се на призива за джихад. Виждате ли как радикализират хората вашите войни? Засрамете се!“.
— В Афганистан ли е започнал кариерата си? — попитах аз.
Ларисън кимна.
— Бял ли е?
— Не. Чернокож.
— Има ли прякор?
— Хорт.
Като че ли беше той. По някое време явно са го произвели в офицерски чин. Пресметнах, че днес би трябвало да е петдесетинагодишен.
— И сега е полковник — замислено произнесох аз.
— Шеф на СРП — прибави Тревън.
Кимнах. Бях впечатлен от израстването му от обикновено пушечно месо до шеф на Службата за разузнавателна поддръжка, най-страховитата група тайни убийци в американската армия.
— А вие? — поинтересувах се, поглеждайки първо Ларисън, после Тревън. — И вие ли сте от СРП?
Тревън кимна. Този факт или не го радваше особено много, или просто не му се щеше да признае връзка, която иначе инстинктивно би отрекъл.
— Някога бях — отвърна Ларисън. — Сега съм само консултант.
— Заплащането ли е по-добро?
— Ти как мислиш? — усмихна се той.
— Заплащането си е добро — казах аз. — Здравната осигуровка нещо не я бива.
Тревън стрелна партньора си с поглед — малко нетърпеливо, стори ми се. Може би обичаше веднага да преминава към същността на работата. Не разбираше, че същността на работата е тъкмо това. С Ларисън взаимно се изпитвахме.
— А другите двама? — продължих с въпросите.
— Наемници — поясни Ларисън. — От охранителна фирма, някоя от рода на „Блекуотър“. Изгубил съм им дирите.
Озърнах се към Тревън, после отново насочих вниманието си към Ларисън.
— Значи СРП, консултант, наемници… Доста шарена група.
— Ние не сме искали да ни пращат наемниците — заяви Ларисън и леко разпери длани, без да ги повдига от масата. — Хорт ги прати. Просто попрекали с персонала.
— И ти реши да го съкратиш.
Той кимна, сякаш в знак на уважение или благодарност.
— Ние с тебе.
Изглеждаше решен да ми покаже, че не се сърди за двамата убити великани — всъщност признаваше, че нарочно ги е пожертвал. А сега намекваше и за известна дистанцираност между него и Хортън и за известна близост между него и мен. Не бях сигурен какво цели.
— И на какво дължа интереса на Хортън? — попитах аз.
— Подробности не са ни известни — взе инициативата Тревън. — Каза ни само, че щял да възстановява нещо и искал да ти отправи предложение.