— Какво ще възстановява?
— Не знам. Нещо във връзка с операция, ръководена от някой си Джим Хилгър, която ти си провалил.
Хилгър. Не го показах, обаче се изненадах, като чух това име. Когато и да са се кръстосвали пътищата ни, първо в Хонконг, където той уреждаше продажба на ракети с радиоактивни бойни глави, и после в Холандия, където ръководеше операция за взривяване на ротердамското пристанище с цел да се повиши цената на петрола, никога не съм бил съвсем наясно за кого работи. За последен път се натъкнах на него в Амстердам и оттогава вече никой няма да се натъква на него. Ако Хортън беше с вързан с покойния Джим Хилгър, най-вероятно искаше нещо опасно за мен.
— Какво знаеш за Хилгър? — попитах аз.
Тревън поклати глава.
— Само това, което току-що ти казах.
— Аз съм чувал за него — обади се Ларисън.
— За кого е работил? За държавата ли? Или за частна фирма?
Ларисън се засмя.
— Наистина ли смяташ, че има значение?
Тревън едва забележимо се намръщи и усетих, че отговорът на партньора му не му се е понравил. Не бях сигурен защо. Е, така или иначе повече нищо нямаше да ми кажат. А като се имаше предвид настоящото състояние на Хилгър, най-вероятно нямаше и значение.
— Нещо друго?
— Да — каза Тревън. — В това нещо, което Хорт се опитва да възстанови, трябвало да участва бившият снайперист от морската пехота Докс, когото ти си познавал.
Не отговорих. Отдавна не бях виждал Докс, но поддържахме връзка и знаех, че още живее на Бали. Вече не му се налагаше да работи, ала това предложение може би щеше да го заинтересува. За него не беше от значение въпросът за парите. Просто обичаше да е в центъра на събитията.
„Ами ти?“ — прошепна някакъв глас в ума ми. Не му обърнах внимание.
— Може би сам ще се свържеш с Докс — продължи Ларисън. — В противен случай трябва да го направим ние, но има ли смисъл да загиват още наемници?
Отново ме заинтригува намекът му, че няма нищо против случилото се с наемниците.
Келнерката донесе поръчката ни и се отдалечи. Ларисън отпи глътка кафе и одобрително кимна. Тревън не докосна своето.
Пресуших чашата си с вода и ги погледнах.
— С какво ви държи Хортън?
Двамата мълчаха. Е, значи ги държеше с нещо. А сега и те държаха с нещо мен.
Само че тогава Ларисън ме изненада.
— Видеорекордерът е в джоба ми. Нали не възразяваш да го извадя?
Уместен въпрос. В такива ситуации и с човек като мен е по-добре да си държиш ръцете така, че да се виждат. Особено след като си показал, че си прекалено умен, за да правиш резки движения. Единственото логично заключение ще е, че посягаш за оръжието си, и това заключение ще доведе до враждебна реакция.
Дадох му знак да се чувства свободен. Той се изправи и бавно извади от предния си джоб устройство като двете, които бях взел от великаните. Остави го в средата на масата и пак си седна. После хвърли поглед към Тревън, който повтори действията му и извади аналогичен уред.
Не посегнах към устройствата. Бях предположил, че целта на първоначалното предложение е само да ме накарат да се срещна с тях, но сега те като че ли наистина изпълняваха обещанието си. Просто ей така се отказваха от средство за принуда?! Ако бяха някакви недодялани цивилни, може би щях да го приема като наивен опит да спечелят благоразположението ми. Само че тия тук не бяха наивници. Напротив, и двамата бяха обгърнати в тихата, тежка аура на мъже, които многократно са убивали и оцелявали, опит, който обикновено унищожава вярата в силата на доброжелателството, както и на повечето благородни жестове.
— Няма копия — поясни Ларисън. — Не те държим с нищо. Ако искаш да се разкараме, веднага ще си тръгнем. Следващите, които прати Хорт обаче, няма да ти дадат записите. Ще ги използват.
Сигурно лъжеше за копията, но щях да разбера със сигурност чак, когато някой се опиташе да ги използва в моя вреда, а това щеше да се случи само при провал на по-миролюбива тактика. Ето защо поначало можеше да очаква, че Ларисън ще започне с нещо сравнително фино. И засега той се справяше сръчно, трябваше да му го призная. Не бива да представяш изнудването като задача: това просто излишно засяга самолюбието на обекта и предизвиква ненужна съпротива. Трябва да представиш заплахата така, все едно няма нищо общо с теб, все едно ти всъщност си на страната на обекта. Това може би поясняваше дистанцирането им от Хортън. И щеше да е добър начин да ме убедят, че проблемът ми не е свързан с тия двамата, а с някого друг. Ако Ларисън беше абсолютно безпощаден, а аз усещах, че е такъв, можех даже да допусна, че е жертвал двамата великани със същата цел.