— Зависи дали внимателно следиш тия неща. Шорок не е най-известния вашингтонски политик, но е директор на Националния антитерористичен център.
Тази информация влезе в контакт с познатото звучене на името и в кръвта ми нахлу известно количество адреналин, когато разбрах какво иска Хортън. Без изобщо да се замисля, поклатих глава.
— Не.
Последва кратко мълчание.
— Не искаш работата, така ли?
— Никой няма да я поиска. Прекалено е трудна и прекалено опасна.
Някаква безпристрастна част от ума ми регистрира факта, че възразявам по практични съображения, не по принцип. Ако не се познавах достатъчно, можех да си помисля, че реакцията ми не е толкова отказ, колкото пазарлък.
— Виж, и двамата идваме отдалече. Ако не бързаш много, защо просто не ме доизслушаш?
Имаше право. И все пак долавях някаква опасност. Защо ли?
„Защото си заинтригуван. Признай си. Ако не беше, изобщо нямаше да дойдеш.“
„Не. Дойдох да разбера за какво се отнася. Защото предупреден ли си, си по-малко уязвим. Чиста тактика, нищо повече.“
Възражението ми се стори слабо. Канезаки и Докс винаги ми се подхилваха, когато твърдях, че искам да се откажа. Дали не бяха прави? Дали не ме познаваха по-добре от самия мен?
Келнерът донесе напитките на Хортън и се оттегли. Моят събеседник си сипа сметана в кафето.
— Националният антитерористичен център се занимава главно с анализ и координация, но Шорок полага основите за оперативна дейност. Разбираш ли, преди единайсети септември „Ал Кайда“ не можеше да вербува американски мюсюлмани, това обаче се промени.
— Убийствата във Форд Худ ли имаш предвид?
— Както и опита за взривяване на самолета на „Нортуест Еърлайнс“, неуспешния атентат на Таймс Скуеър, подготвяните взривове във вашингтонското метро и Портланд… всичко това е дело на американски мюсюлмани.
Засмях се.
— Искаш да кажеш, че след десетте години на две явни войни, дузина тайни, ненадейни удари, изтезания, постоянни приказки за бомбени атаки срещу Иран, истерия около джамиите… американските мюсюлмани стават податливи на призиви за отмъщение, така ли? Поразително!
Той отпи глътка кафе и остави чашата си на масата.
— Ще ми се да можех да споделя твоето лекомислие. Само че проблемът става все по-сериозен.
— Какво общо има това с Шорок?
— Негови хора участват в няколко местни групи. Теоретично би трябвало да прониква в групите само колкото да събере доказателства за повдигане на обвинения. Всъщност обаче сега той ръководи тия групи. Разбираш ли?
— Да не е таен радикал?
— Шорок подготвя серия от удари срещу Америка под фалшив флаг.
Не ми харесваше накъде клони всичко това.
— Защо?
Той ме погледна.
— За да осигури емоционален и политически претекст за суспендиране на конституцията.
— За преврат, искаш да кажеш — със съмнение заключих аз. — В Америка.
— За преврат срещу конституцията, да. Смяташ, че такова нещо не може да се случи тука, така ли? Даже да не искаш да се заемеш с тая задача, прегледай информацията в „Гугъл“ за КОИНТЕЛПРО, операция „Присмехулник“ и особено операция „Нортудс“. Може също да хвърлиш едно око на операция „Аякс“, операция „Гладио“, операция „Мангуста“ и така наречената „Стратегия на напрежението“. И това са само онези, за които е изтекла информация. Има още. Да не би да вярваш, че подпалването на Райхстага, лайвицката провокация и взривовете в руските жилищни блокове са уникални за съответното време и място и категорично не могат да се случат другаде, най-малко в Америка? Само че не ми изглеждаш толкова наивен.
— И единайсети септември ли е вътрешна работа?
— Не, въпреки че както експлоатираха случая, спокойно можеше да е. Да не би да твърдиш, че след като не всички атентати се извършват под фалшив флаг, такива не съществуват?
Келнерът донесе омлета и Хортън се зае с него. Замислих се каква част от това, което ми казва, е вярно. И ако е вярно, защо изобщо да се замесвам.
— Искаш ли? — докато дъвчеше, посочи омлета той. — Много е вкусен.
— Защо се обръщаш към мен за тази задача?
Полковникът преглътна и кимна, като че ли очакваше въпроса.
— Заговорниците са изтъкнати политици, военни, бизнесмени и журналисти. Не могат просто ей така да бъдат убити или отстранени по друг начин, тогава фракциите, които представляват, ще се почувстват застрашени и ще нанесат ответен удар. Нужно е сполетелите ги нещастия да изглеждат естествени колкото е възможно по-дълго, за да нанесем максимални щети на заговора, преди да са се обединили.