Выбрать главу

Тацу не записваше нищо, явно добре познаваше тези хора.

— Отлично — рече той, когато по-възрастният мъж свърши. — Вие ни оказахте пълно съдействие и не виждам основание някой да узнае, че този разговор се е състоял. Естествено, ако ми потрябва още информация, може пак да се обърна към вас. Със същата дискретност.

Танака кимна. Изглежда малко му беше приз ляло.

Камериерката ни изпрати до вратата. Колата ни чакаше отпред. Качихме се и потеглихме. Казах им да ме хвърлят на недалечната станция Мегуро. Човекът на Тацу ме закара до станцията и изчака в колата, докато ние двамата слязохме, за да обобщим положението.

— Какво мислиш? — попитах го.

— Той казва истината.

— Възможно е. Обаче кой го е свързал с Бидъл?

Тацу сви рамене.

— Сигурно някой от корумпираните доверени лица в ЦРУ, някой, свързан с Ямаото. Ако Бидъл ги е проучвал в опит да осигури поддръжка за „Здрач“, информацията със сигурност е стигнала до Ямаото.

— И Ямаото е видял възможност да използва програмата за собствените си цели.

Той кимна.

— Според теб какво е направил Ямаото в онези четири случая, в които е научил къде и кога Канезаки ще се срещне с доверените си лица?

Свих рамене.

— Наблюдавал ги е. С параболични микрофони, телеобективи, високо светлочувствителни видеокамери.

— Съгласен съм. А сега да допуснем, че Ямаото има аудио– и видеозаписи на тези срещи. Каква е стойността на тези материали за него?

Замислих се за момент.

— Използва ги за изнудване, най-вече. „Прави каквото ти кажа, иначе ще пратя снимките на медиите.“

— Да, това е предпочитаният метод на Ямаото. И той е поразително ефикасен, когато снимките изобличават извънбрачна връзка, връзка с малко момче или някакво друго социално неприемливо поведение. Но тук?

Пак се замислих.

— Смяташ, че видео– и аудиозаписите на среща с Канезаки не са достатъчно осъдителни ли?

Тацу сви рамене.

— Аудиозаписът може би, ако разговорът е достатъчно изобличаващ. Обаче видеозаписите не са нищо особено: политик, който разговаря с мъж, явно японец, на обществено място.

— Защото никой не знае кой е Канезаки — започвах да го настигам.

Той се вторачи в мен, в очакване да събера две и две.

— Трябва да направят името на Канезаки известно на всички — казах. — Да публикуват снимката му във вестника. Това ще придаде значение и на снимките.

Тацу кимна.

— А как може да се постигне това?

— Проклет да съм — най-после схванах. — Бидъл е бил пионка в ръцете на Ямаото. Подготвил е Канезаки за изкупителна жертва, прехвърлил му е цялата отговорност за „Здрач“, така че, ако нещо се разчуе, да разполага с „измамник“, който може да понесе цялата вина. Обаче сега, ако Канезаки стане публично известен като синоним на машинациите на ЦРУ, заснетите с него политици също ще потънат.

— Точно така. Бидъл вече не може да изгори Канезаки, без да изгори тъкмо онези реформатори, които иска да защити.

— Затова иска да го очисти — заключих. — Едно хубаво, чисто самоубийство, за да предотврати скандала.

— Междувременно Бидъл ще унищожи разписките и всички други улики за съществуването на „Здрач“.

Замислих се за миг.

— Само че има още нещо.

— Какво?

— Бидъл е бюрократ. При обикновени обстоятелства той не би прибегнал до убийство. Явно се чувства отчаян.

— Да. И какво го е довело до отчаяние?

Погледнах го, разбрал, че той вече се е досетил.

— Лични проблеми, а не професионални.

— Да. Следователно въпросът е какъв е личният залог на Бидъл.

Съсредоточих се.

— Професионално опозоряване? Проблеми с кариерата, ако Канезаки бъде разкрит и избухне скандал с токийското оперативно бюро на ЦРУ?

— Всичко това, да, но нещо по-конкретно.

Недоумяващо поклатих глава.

— Какво според теб е накарало Бидъл да поиска онези разписки и да се обърне към теб за „самоубийството“ на Канезаки?

Отново поклатих глава.

— Не знам.

Тацу впери очи в мен, навярно малко разочарован, че не успявам да вървя в крак с него.

— Ямаото се е добрал до Бидъл по същия начин, по който се е добрал и до Холцър. Пращал им е доверени лица, които двамата са смятали за истински. И са се греели на отразената светлина на разузнавателните сведения, осигурени от тези доверени лица. После, когато е преценил, че моментът е благоприятен, Ямаото насаме им е разкрил, че ги е измамил.

Представих си разговора на Ямаото с Бидъл: „Ако се разчуе, че всички тези «доверени лица» са хора на другата страна, с кариерата ти е свършено. Ако работиш с мен обаче, ще запазя всичко това в тайна. Дори ще се погрижа да си осигуриш още доверени лица и да получаваш повече сведения и тогава звездата ти ще изгрее.“