Божичко. Изправих се и замъкнах тялото му под навеса до останките на неговото приятелче. Влаченето с една ръка бе мъчително, обаче се справих. С кучето беше по-лесно. Извадих мобифоните, избърсах ги и ги пуснах. Както и тъмните очила. Накрая палката. Не исках да ме спипат с шейсет и шест сантиметрово оръжие на убийство, огънато във формата на черепа на една от жертвите. Изхлузих коженото яке, което бях взел, и го хвърлих отгоре.
В няколко от контейнерите под навеса се бе събрала дъждовна вода. Плиснах я по асфалта наоколо, за да не личи кръвта, поне на първо време. Накрая избърсах отпечатъците си от кофите.
Последната спирка бе пред блока. Там намерих цигарата, която бях изплюл, преди да очистя втория бодигард. Смачках я и прибрах фаса в джоба си.
Отидох до входа На Наоми и натиснах с едно от кокалчетата на ръката си нейния звънец. След малко чух гласа й. Прозвуча ми уплашено.
— Кой е?
В първия момент не се сетих как съм й се представил при първата ни среща в клуба. После си спомних: с истинското си име.
— Аз съм. Джон.
Тя ахна.
— Сам ли си?
— Да.
— Добре. Качи се горе. Бързо.
Ключалката забръмча и аз бутнах вратата. Вървях с наведена глава, така че оня, който на другата сутрин щеше да преглежда записа, да не види ясно лицето ми. Качих се по стълбището на петия етаж и тихо почуках на нейната врата.
За миг светлината зад шпионката помръкна. После вратата се отвори. Когато ме видя, Наоми зяпна.
— Oh meu deus, meu deus, какво се е случило?
— Причаках ги на излизане.
Тя поклати глава и запремигва.
— Влез, влез — влязох в генкан и тя затвори вратата след мен.
— Не мога да остана — предупредих я. — Някой скоро ще ги открие и тогава в целия квартал ще загъмжи от ченгета.
— Ще ги открие… — повтори Наоми, после на лицето й проблесна разбиране. — Ти… ти сити убил?! — тя поклати глава, като че ли не можеше да повярва. — Oh merda.
— Разкажи ми какво се случи.
Наоми ме погледна.
— Тази вечер дойдоха да ме вземат от клуба. Казаха ми, че трябва да тръгна с тях, но не ми обясниха защо. Адски се уплаших. Накараха ме да ги доведа тук, качихме се в апартамента. Мураками водеше куче със себе си. Заплаши, че ще го насъска срещу мен, ако не направя точно каквото поискат.
Тя впери очи в мен, страхувайки се, казах си аз, от онова, което може да си помисля.
— Всичко е наред — успокоих я. — Продължавай.
— Мураками каза, че знаел, че се срещаме извън клуба, знаел и че мога да се свържа с теб. Заповяда ми да ти се обадя и да те поканя да дойдеш.
— Сигурно е блъфирал — отвърнах. — Вероятно са ни записали онази вечер, когато ти ми даде имейл адреса си, и той е предположил, че съм ти дал своя телефон. А може Юкико да е надушила нещо и да му е казала. Няма значение.
Наоми кимна.
— Той ме попита на какъв език разговаряме, когато сме заедно. Отговорих му, че използваме главно английски. Мураками не знае добре английски, но ме заплаши, че ако чуе нещо, което да прозвучи като предупреждение, ще нахрани с мен кучето си. Стоеше плътно до мен и слушаше. Беше ме страх, че ако се опитам да те предупредя, може да отговориш нещо и той да се досети какво съм направила. Но се опитах да ти съобщя по начин, който да не забележиш или коментираш веднага. Забеляза ли?
Беше мой ред да кимна.
— Произнесе „се“ като „те“.
— Sim. Съжалявам, че не успях да направя повече. Ужасно ме беше страх. Той щеше да разбере.
Усмихнах се.
— Беше идеално. Отлична идея. Обригадо.
Държах китката си пред себе си и тя я погледна.
— Какво се е случило с ръката ти?
— Нахапа я кучето на Мураками.
— Господи! Добре ли си?
Разгледах я. Коженото яке бе попречило на кучешките зъби да пробият кожата, обаче плътта ми беше лилава и силно подута. Можеше да има и нещо счупено.
— Ще се оправя. Но се безпокоя за теб. Пред блока ти е извършено тройно убийство. Веднага щом някой открие телата, което няма да е много трудно, полицията ще конфискува записите от охранителните камери във всички блокове наоколо. Ще видят, че влизаш, придружена от мъж с бяло куче, същото, което в момента изстива заедно със стопанина си на няколко метра от твоя блок. Ще трябва да отговаряш на много въпроси.
Наоми ме погледна.
— Какво да правя?
— Ако те задържат, кажи им истината. Няма нужда да споменаваш, че сега си отворила вратата — така ще изглеждаш като съучастница. Но не отричай, че тук се е качил някой и се е опитал да влезе в апартамента ти. Ще ме видят на записите, въпреки че гледах да скрия лицето си.