Той сви рамене.
— Естествено.
За миг се запитах защо назначават хора веднага след колежа.
— Любопитен съм дали ще се сетиш каква полза може да има някой от подписани документи с пръстови отпечатъци, потвърждаващи получаването на средства от ЦРУ — казах.
Канезаки поклати глава.
— Не е каквото си мислиш. ЦРУ не използва изнудване.
Засмях се.
— Виж, не казвам, че не използваме изнудване, защото сме много почтени — с почти комедийна сериозност продължи той. — А защото е доказано, че не действа. С изнудване можеш да си осигуриш краткосрочно съдействие, но като цяло то не е ефикасно средство за контрол.
Вперих очи в него.
— ЦРУ изглежда ли ти организация, която мисли особено за бъдещето?
— Опитваме се да бъдем такава, да.
— Е, щом не те разследват за присвояване на средства и изнудването е неприемливо в ЦРУ, какво смяташ, че прави Бидъл с ония разписки?
Канезаки сведе поглед.
— Не знам.
— Тогава какво искаш от мен?
— Има още едно странно нещо.
Повдигнах вежди.
— Според протокола, преди всяка среща с доверено лице агентът официално трябва да подаде формуляр със съответните детайли: кой, къде, кога. Целта е други агенти да могат да използват информацията, ако се случи нещо лошо. След искането на шефа подадох формуляр, че довечера имам среща с доверено лице, въпреки че всъщност нямам, обаче не вписах мястото на срещата.
— И са те привикали.
— Да. А това е странно. Никой не би трябвало да проявява интерес към данните преди срещата. Формулярите са предвидени като мерки за след това. Всъщност, ние най-често изобщо не си правим труда да подаваме формуляри преди срещите. Голяма досада е. И никой не ни прави забележка за подобен пропуск.
— И какво мислиш?
— Че някой следи тези срещи.
— Защо?
— Не… Не знам.
— Тогава не виждам как мога да ти помогна.
— Добре. Възможно е някой да събира доказателства, че съм продължил сам програмата „Здрач“ след прекратяването й. Може би, в случай че излезе наяве, Бидъл или там някой друг просто ще стовари вината върху мен — Канезаки ме погледна. — Като изкупителна жертва.
Този хлапак в края на краищата може и да не беше чак толкова наивен.
— Още не си ми казал какво искаш от мен — напомних му.
— Моля те довечера да разузнаеш и да ми кажеш какво си видял.
Втренчих се в него.
— Поласкан съм, обаче не е ли по-добре да се обърнеш към генералния инспектор на ЦРУ?
— С какви улики? Само с подозрения ли? Пък и доколкото знам, генералният инспектор и шефът на оперативното бюро са следвали заедно в Йейл. Не забравяй, преди шест месеца програмата „Здрач“ е била прекратена. От този момент тя е станала незаконна. А аз през цялото време продължавах да я изпълнявам. Преди да мина по каналния ред, трябва да разбера какво точно става.
Помълчах, после попитах:
— Какво ми предлагаш в замяна?
— Ще ти кажа каквото знам за приятеля ти.
Кимнах.
— Ако информацията ти е убедителна и ценна, ще ти помогна.
— Няма ли да се отметнеш?
Пак го измерих с поглед.
— Ще трябва да поемеш риска.
Канезаки се нацупи като хлапе, което си мисли, че е отправило основателно искане, и е обидено, че не го взимат на сериозно.
— Добре — отвърна след малко. — Миналия път ти казах, че сме идентифицирали Харуйоши Фукасава като твой сътрудник, засичайки писмо от него до Кавамура Мидори. От писмото научихме само малкото му име, което се пише с необичайна комбинация от канджи, и пощенското клеймо от централната поща в Чуо-ку.
Това напълно съответстваше на заключението, до което бяхме стигнали и двамата с Хари. — Продължавай.
— Щеше да се наложи да пресеем много информация, ако искахме тези две сведения да ни дадат резултат. Жилищни регистрации, данъчни архиви, такива неща. Трябваше да работим в концентрични кръгове, започвайки от клеймото в Чуо-ку. Това означаваше работна ръка и местен опит.
Кимнах, бях наясно какво следва.
— Затова сте потърсили друг източник.
— Да. Доверено лице на оперативното бюро на име Ямаото.
Божичко, със същия успех бяха могли да пратят наемен убиец на Хари. Затворих очи и за миг се замислих.
— Казахте ли на Ямаото защо се интересувате от Фукасава?
Канезаки поклати глава.
— Не, естествено. Казахме му само, че искаме да знаем къде живее и работи човек с такова име.
— И какво се случи после?
— Не знам. Ямаото ни даде искания адрес. Следяхме Фукасава доста усърдно, обаче той вземаше мерки и никога не можехме да вървим по петите му достатъчно дълго, за да стигнем до теб.
— Не ми казваш нещо, което вече да не знам. Ами смъртта на Фукасава?