Гаяцу означава „чуждестранен натиск“. За миг се запитах дали има друг език, на който да съществува специална дума за подобно нещо.
— Звучи доста идеалистично — отбелязах аз, навярно не успявайки да крия съмнението си.
Той сви рамене.
— Възможно е. Но сега светът е един. Ако потъне, японската икономика ще повлече Съединените щати със себе си на дъното. Затова американските идеали и прагматизъм, от една страна, и японските потребности, от друга, съвпадат. Чувствам се щастливец, че мога да работя за добруването и на двете страни.
За миг си представих как след десет години този хлапак се кандидатира за изборна длъжност.
— Мислил ли си какво ще направиш, ако някога се наложи да избираш?
Канезаки ме изгледа.
— Аз съм американец.
Кимнах.
— Тогава, стига Америка да следва идеалите си, би трябвало да си добре.
Сервитьорът донесе чая ни. След малко се появи Тацу. Даже да се изненада, че ме вижда с Канезаки, не го показа. Имаше лице на истински картоиграч.
Канезаки ме стрелна с поглед, после се обърна към Тацу.
— Ишикура-сан — попривдигна се от мястото си той.
Тацу му кимна за поздрав.
— Вие ни съобщихте, че той е мъртъв — посочи ме с глава Канезаки.
Тацу сви рамене.
— На времето така си мислех.
— Защо не се свързахте с нас, когато разбрахте, че е жив?
Зърнах искрици смях в очите на Тацу в отговор на прямотата на хлапака.
— Нещо ми подсказва, че не съм сбъркал, като не съм го сторил.
Канезаки сбърчи чело, после кимна.
— Може и да е вярно.
Погледнах го.
— Разкажи му всичко, което сподели с мен.
И той му разказа. Когато свърши, Тацу отбеляза:
— Най-вероятното обяснение на тези необикновени събития е, че началникът на оперативното бюро Бидъл или някой друг в ЦРУ се готви да те превърне в Оливър Норт на двайсет и първи век.
— В Оливър Норт ли? — учуди се Канезаки.
— Да, от скандала с Иран и контрите — поясни Тацу. — Правителството на Рейгън реши да заобиколи конгресната забрана върху средствата за никарагуанските контри, като продава оръжие на иранските „умерени“ и пренасочва стоката към контрите без знанието на Конгреса. Оливър Норт беше служител от Съвета за национална сигурност, който изпълняваше програмата. Когато изтече информация, за да не обвинят тях, неговите началници в СНС и Белия дом го накиснаха, че е изпълнявал програмата без тяхно знание.
Канезаки пребледня.
— Не съм мислил за нещата от тази гледна точка — рече той, озъртайки се насам-натам, сякаш в опит да преоткрие обстановката. — Божичко, прав сте, наистина ще стане като в този скандал. Не знам кой изобщо е измислил програмата „Здрач“, обаче някой я е прекратил, може би Ленгли, СНС или сенатската Комисия по разузнаване. А токийското оперативно бюро все още я изпълнява, аз все още я изпълнявам, със средства от някакъв източник, нерегламентиран от Конгреса.
Имах чувството, че си представя как полага клетва пред специална конгресна комисия, създадена да разследва последния скандал, как седи сам с вдигната ръка, конгресмените и техните помощници, лицемерно морални зад полирания си дървен президиум, прожекторите на видеокамерите, горещи и ослепителни, докато неговите началници цъкат с език и пускат информация до пресата за надарения млад агент от ЦРУ, чиито прекалено силни убеждения са го накарали да престъпи границата на законността.
Тацу се обърна към мен.
— Трябва да ти кажа нещо.
Повдигнах вежди.
— Кавамура Мидори. В желанието си да те открие, е ангажирала японска частна детективска фирма. В много от тези фирми работят бивши служители на Кейсацу-чо и други правоохранителни организации и аз имам връзки в някои от тях. Тя е знаела къде живее твоят приятел и е дала на фирмата адреса му. Опитали са се да го проследят, но явно не са успели, защото е вземал съответните мерки. Не са открили местонахождението ти. Смятам, че затова Кавамура-сан неотдавна дойде в службата ми и ме заплаши със скандал. Другите й средства да те открие явно не са се оказали успешни.
Сигурно беше използвала наследството от нейния старец — плодовете на корупцията, които бяха обогатили него и отвратили нея. Каква ирония.
Помислих си за нейната уклончивост в „Империал“. Сега знаех причината. Беше наела частен детектив да следи Хари и не искаше да ми каже.
— Дали някоя от тези детективски фирми е свързана с Ямаото? — попитах.
— Несъмнено.
— Затова е пратил Юкико при Хари — най-после разбрах аз. — Не е било по искане на ЦРУ — те не са му казали, че Хари е свързан с мен. Информирали са го хората от детективската фирма на Мидори. Тя им е възложила да следят Хари, за да открият мен. Когато тази информация е стигнала до Ямаото, той е пожелал сам да я провери — и е постигнал по-добър резултат от детективската фирма и дори от ЦРУ. Задачата на въпросната жена е била да стои близо, съвсем близо, и да научи колкото може повече, за да им помогне да стигнат до мен.