Мърсър я целуна отново.
— Използвай го за каквото искаш.
Тя го притегли към себе си. Съвършените й гърди изпъваха фланелката й.
— Между другото — каза Мърсър, — поканих Роди и семейството му за Коледа във Вашингтон. Мигел попита дали ще дойдеш.
Лорън повдигна вежди в недоумение.
— Само Мигел ли? А ти искаш ли да дойда?
— Мислех да поканя Фош и неговите момчета. Ако не дойдеш, събирането няма да е пълно.
Тя го плесна закачливо по рамото.
— Това ли е единствената причина, поради която искаш да дойда?
— Не мога да измисля друга — заяви Мърсър и Лорън отново го плесна. — Сериозно, искаш ли да дойдеш?
Очите й помръкнаха.
— Колкото и да искам да кажа „да“, не мога.
Мърсър примига, стъписан от отговора й.
— Мислех, че…
— Забравяш, че не съм като теб — прошепна тя. Знаеше, че ще го нарани, и й се искаше да не го бе казвала. — Армията не обича войници, които изчезват, когато им скимне.
— Да, но ви пускат в отпуск, а освен това мисля, че ще са по-снизходителни към теб след онова, което преживяхме.
Лорън отмести поглед.
— Тъкмо напротив. Военното разузнаване вече е в Панама и помага на местното население да издирва други участници, замесени в операцията на Лиу. Феликс Силвера-Ариас им сътрудничи, но ще трябва да се свърши още много работа, за да бъде разобличен президентът Квинтеро. Съмнявам се дали ще мога да се измъкна скоро.
— Престани, Лорън. До Коледа има много време. — Мърсър не разбираше защо тя упорства толкова много.
— Успях да се измъкна тази събота и неделя, за да сме заедно. И двамата го заслужихме. Но след това не мога да обещая нищо.
Мърсър я разбра. Колкото и странно и неприятно да му беше, той й бе благодарен за откровеността. Не ставаше въпрос за работата й. Трябваше им време да осмислят случилото се през последните седмици. Вълнуващите преживявания бяха приключили и и двамата бяха твърде изтощени емоционално, за да се впуснат в още едно приключение заедно. Мърсър бе изпадал в това положение, но обикновено намираше оправдание, за да се измъкне. Сега разбираше малко по-добре болката, която бе причинил на други жени, но това не го караше да мисли, че е сбъркал или че Лорън греши.
— Тогава щом имам само два дни на разположение, за да съм с теб — каза той по-ведро, отколкото се чувстваше, — нямам друг избор освен да се възползвам.
Тя докосна лицето му.
— Обиди ли се?
— Малко — призна Мърсър. — Но ще ми мине.
Ръката й се плъзна по голите му гърди и продължи надолу.
— Знам как да ускоря възстановяването ти.
— Госпожице Лорън — каза той, имитирайки южняшкия й акцент. — Мислех, че дамите отпреди Гражданската война като вас не правят такива неща.
Лорън преметна крак през кръста му и свали тениската си.
— Господин Филип, някой показвал ли ви е какво всъщност означава южняшко гостоприемство?