78
Неизвестно по каква причина сержант Крик я беше накарал да отпусне глава между коленете си. Седеше на кожения стол на Джак ван Оуен, увита в одеяло и трепереше така силно, че мускулите я боляха, а зъбите й тракаха по ръба на чашата.
Чуваше гласове, стъпки, вой на полицейски сирени откъм улицата.
Мъжки глас. Грубер:
— Трупът не може да бъде идентифициран със сигурност, сър. Прекалено е обезобразен.
— Джак ван Оуен е. Видях го как скача. — Гласът й звучеше неуверено. Отново се притесни. Изглежда, Крик също се притесни от това. Имаше чувството, че се е отделила от тялото си и наблюдава всичко отстрани. Крик беше недоволен от нея. Грубер изглеждаше разтревожен. Дали знаеха какво за малко не беше направила? Чувството за вина беше смазващо. — Лошо — промълви.
Те бяха ченгета. Не може да не се досещаха.
— Повикайте Мики — извика Крик. — Къде е пистолетът ти, Сонора?
— Кое?
Той хвана брадичката й и повдигна лицето й. Впи поглед в очите й и повтори:
— Къде е пистолетът ти.
— Беше у мен.
— Да.
— Не знам.
— Стреля ли с него?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Не, не съм стреляла с него, сър.
— Не си спомняш да си стреляла?
— Не, сър. — Тя махна с ръка. — Той ми говореше… Разказа ми… Имало е трети човек.
— Сонора…
— Не, изслушайте ме. Бил е синът му. Синът на Ван Оуен. Момчето не е умряло при катастрофата. Проверих.
— За коя катастрофа става дума? За онази, в която загина Лейси ли?
— Да… Момчето… Анджело… По него е нямало дори драскотина.
— Знам.
— Вие… знаете?
— Разбира се, че знам. По онова време бях партньор на Джак. Имаше проблеми с момчето, Сонора… Много стара история… Това няма нищо общо с…
— Сър, в къщата на Стинетови е бил и синът на Джак. Той е бил Ангелът. Той е бил третият… Джак го е прикривал.
Крик придърпа стола си напред и взе ръцете й в своите:
— Чуй ме, Сонора. Анджело Ван Оуен умря на седемнайсетгодишна възраст в специализираното заведение в Арлингтън.
Искаше да каже нещо, но не знаеше какво.
— Момчето се обесило. Състоянието му беше започнало да се подобрява, бяха му дали повече свобода и една сутрин го намерили да виси на собствения си пуловер. Съвсем ясно самоубийство. Джак никога не му прости… Анджело ван Оуен е мъртъв от шест години, Сонора. Откажи се. Кинкъл и Аруба са накълцали семейство Стинет на парчета. Единствената връзка на Ван Оуен със случая е, че е отпуснал заем на жертвите. И той най-вероятно се е чувствал ужасно зле, когато е научил за смъртта им. — Ръката му посочи закачените по стените снимки на кървавата сцена. — Само че този негов бизнес беше само прикритие, Сонора. През последните няколко години Джак ни съобщаваше ценна информация. Беше добър човек, прекрасен приятел. Никога не е бил в къщата на семейство Стинет и никога не би допуснал подобно нещо да се случи.
— От самото начало сте знаели, че той ръководи този мръсен бизнес, нали?
— Той не беше…
— … намесен ли? Твърдите, че не е бил замесен? А аз като някакъв идиот само съм тичала насам-натам и съм дрънкала глупости за някакъв си трети престъпник, така ли? Значи не смятате, че е бил замесен? Помислете отново, Крик! Защото аз го имам.
— Какво имаш?
— Доказателството за това, че е бил там. Ръкавиците, с които е бил, когато е ударил Аруба.
— Къде е това доказателство?
— В залата за веществени доказателства, сър. Пази се. И ще бъде по-добре да не изчезва.
— Ще се престоря, че не съм чул последното, Сонора.
— Преструвайте се колкото си искате, Крик, но казаното си остава — Джак ван Оуен е бил на местопрестъплението.
— Той беше добър полицай, Сонора. Дяволски бъркаш.
— Някой тук наистина дяволски греши, но това не съм аз. Спомнете си за снимките, сър. Ако Ван Оуен не е бил там, ако не е бил замесен, това никога е нямало да се случи. Може никога да не узнаем колко голяма е била ролята му в това престъпление, но той също е виновен. Джак ван Оуен не е човекът, когото вие познавате.
Крик се обърна към Грубер и тихо му нареди: