— Качи се на покрива и потърси пистолета й. Провери дали е стреляно с него и докладвай единствено на мен. Нямаме нужда от тези униформени тук, така че намери начин да ги разкараш от тази стая. Намери им работа другаде.
— Слушам, сър. — Грубер беше невероятно сериозен. Сложи окуражително ръка на рамото на Сонора и тя усети, че по страните й се търкалят сълзи. Не й пукаше, че плаче. Не й пукаше, че това я правеше да изглежда слаба. Не й пукаше какво си мислеха останалите за нея.
— Къде, по дяволите, е Мики? — нетърпеливо повиши глас Крик.
— Идва насам, сър — отвърна Грубер и посочи с пръст някого: — Ти. Отиди да доведеш Мики.
— На покрива — нетърпеливо нареди Крик.
Грубер побърза да изпълни заповедта.
79
Сонора така и не разбра как се казваше униформеният полицай, който я откара в дома й, макар впоследствие да беше убедена, че това беше най-сладкият младеж на света.
Смяташе, че може и сама да се прибере, но коленете й така трепереха, че Крик буквално й нареди да не сяда зад волана. Не беше в настроение да изпълнява заповедите му, но в последното наистина имаше здрав смисъл, затова се подчини.
Единствената й мисъл беше, че — слава богу! — Крик и Грубер не можеха да прочетат мислите й, защото в момента мразеше и двамата от дъното на душата си.
Седеше в колата и не пророни нито дума. Единственият въпрос, който отправи към младия си колега, беше:
— Откъде го взе?
Ставаше дума за чашата, пълна наполовина с кафе, наполовина с уиски „Джак Даниелс“, която полицаят й беше дал.
— Не питай — любезно отвърна той и тя отново се затвори в себе си. Този младок нямаше представа, че двете думи „не питай“ й действаха по този начин.
Надяваше се, че не е приел яростта й лично. Но Крик и Грубер я бяха накарали да стане, бяха я претърсили и направили снимки на ръцете й, подхвърляйки коментари от рода на: „Няма никакви ожулвания“ и така нататък. Крик дори й беше предложил да се обади на адвоката си, проклет негодник!
Мики беше взел проба изпод ноктите й и заключението му беше, че няма нищо подозрително. Бяха й взели кръвна проба и й бяха направили парафинов тест на дланите, за да установят със сигурност дали е стреляла с оръжието. Трогателна загриженост.
Господи, беше бясна! Нима наистина мислеха, че е застреляла Ван Оуен? Или че го е блъснала от покрива? Нима това беше по-лесно за вярване, отколкото другото — че кумирът се е сринал?
Но тя не беше спряла Джак, нали? Беше длъжна да спази процедурата и да се опита да го убеди да се откаже от скока и в краен случай — да го застреля, преди да е полетял надолу.
Утре, когато мозъкът й отново щеше да е в състояние да работи, трябваше да съчини подходяща версия. Нещо по-добро от това: „Целунах го за сбогом и той скочи от покрива“.
Затвори очи и потръпна. Джак ван Оуен не беше извикал, не беше издал нито звук по време на краткия си полет към вечността.
80
Сонора затръшна вратата на служебната кола и със смях изтича през покритата с роса полянка пред къщата си. Чувстваше се като хванат в крачка тийнейджър. Уискито беше започнало да й действа.
Децата бяха оставили лампата на входната врата да свети. Клампет посрещна господарката си с възторжен лай, подуши обувките й, облиза ръцете й и се отърка в краката й.
Сонора хвърли чантата и ключовете си на пода и се огледа. Беше чисто и подредено. Миялната работеше. Най-вероятно Тим беше решил да пази поведение след издънката или пък просто се наслаждаваше на домашното спокойствие и уют.
Вратите на двете детски стаи бяха заключени както обикновено и тя нямаше сили да се занимава с отварянето им с помощта на фиби. Отпусна се на дивана и потупа възглавницата до себе си:
— Ела тук, момчето ми.
Клампет — може би единственият й истински приятел на този свят — скочи до нея и я близна по носа. Сонора отпусна глава върху меката му козина и затвори очи. Отново видя Ван Оуен, полетял към тротоара.
Беше уморена, но се страхуваше да заспи.
Навън светнаха фарове на кола. Клампет скочи и се спусна към входната врата. Сонора надникна през прозореца. Белият „Кадилак“ приближаваше къщата й. После колата спря и Гилейн излезе от нея. Сонора отвори вратата още преди да е успял да почука. Той нищо не каза, дори не спря да потупа кучето, а я сграбчи в прегръдките си и я отнесе до дивана.