— Било е истинска трагедия, сър. Същата като разигралата се в дома на семейство Стинет. Какво казва Мики за ръкавиците?
— Още е прекалено рано за окончателните резултати.
— Какво мисли Мики, сър?
— Допуска възможността да си права.
— Значи все пак е имало трети човек.
— Който се е опитал да спре кръвопролитието.
— Който го е причинил.
— Каква всъщност е целта ти, Сонора? Да развенчаеш легендата? По-добре ли ще се почувстваш, ако това стане? Всички вече са мъртви. Никога няма да узнаем какво точно се е случило. Ти не успя да заловиш Ван Оуен жив, затова никога няма да успеем да определим до каква степен е виновен. И дали изобщо е виновен.
— Кой, по дяволите, си мислите, че уби Кинкъл и Аруба? Кой простреля Сам?
— Опитваме се да открием това. Ако Еди Стинет не е извършителят, то може би поне знае кой го е сторил.
— Как ли пък не!
— Позволявате си прекалено много, детективе.
— Това е моят случай.
— Не е. Защо двамата с Джак сте се качили на покрива? И какво си правила в онази сграда сама през нощта?
— На кого трябваше да се обадя, за да получа подкрепа?
— Не приемам този отговор.
— Исках да му дам възможност да се признае за виновен, да ни съдейства при разследването.
Крик поглади брадичката си:
— Ако имах и най-малкото съмнение, че Джак е замесен в убийството, пък било то и само морално, нямаше нито за миг да се поколебая да го задържа.
— Когато беше нужно това да се направи, вие не го сторихте, сър. Познавахте Джак. Той разговаряше с вас. Знаехте, че е замесен — още от самото начало знаехте!
— По този въпрос можем доста да поспорим. Ти си костелив орех, Сонора.
— Вие сте ме научили да бъда такава.
83
Сонора седеше в салона на училището. Тим се беше настанил до нея и махаше на момичетата, които бяха с две години по-малки от него. Знаеше, че ги впечатлява с това, че е по-голям, а също и с новата си прическа в стил Брад Пит. Очакваше, че синът й ще се отегчи, но в залата имаше достатъчно момчета на неговата възраст, както и красиви по-големи сестри, така че определено беше доволен. Той я побутна:
— Мамо, имаш ли нещо против да отида да седна до…
— Не, върви.
След разговора си с Крик прекара остатъка от деня залепена за телефона. Правеше свое проучване и никак не я беше грижа, че останалите я слушат и наблюдават. В Арлингтън, Тексас не беше издаван смъртен акт на името на Анджело ван Оуен. Нито пък откри следи от гроб…
Осъзна, че е захапала долната си устна и упорито я дъвче. Спря се навреме. Някакъв мъж в светли панталони избута бялото пиано в лявата част на салона и децата се подредиха в три редици. Щяха да слушат изпълнения на хоровете от шести, седми и осми клас. На гърба на червената програма бяха изредени имената на индивидуалните изпълнители. Намери името на дъщеря си, успокои се, че е написано правилно, отпусна ръце в скута си и зачака.
Децата се намираха в доста особен период от живота си. Някои от тях имаха все още невинно излъчване, други изглеждаха прекалено знаещи и зрели.
Пианистката и диригентката бяха облечени в официални черни тоалети, което приятно впечатли Сонора. Огледа лицата на останалите родители. Повечето изглеждаха уморени.
Гласовете бяха млади и звънки, в началото неуверени, после — все по-ентусиазирани. Хедър изглеждаше прекалено голяма в дългата си черна пола, бяла блуза и червена жилетка. Едва се крепеше на обувките с токчета и Сонора се помоли дъщеря й да успее да запази равновесие. Стисна дръжката на розата, която беше приготвила да даде на Хедър след концерта. Беше се отбила в цветарския магазин с две мисии.
Осъзна, че се беше докоснала до нещо, което дори не смееше да изрече.
Хората се усмихваха, лампите меко осветяваха пеещите деца. Първата песен свърши и гръмнаха аплодисменти. Хедър откри с поглед майка си сред множеството, усмихна й се и отново насочи вниманието си към диригентката. Започна следващата песен.
84
Беше в гробището. Сама. Тук, на мястото до гроба на Лейси ван Оуен, тя откри последната следа от Анджело. Въпреки че не бяха открили смъртен акт, нито някакво друго доказателство, че синът на Джак е умрял в Арлингтън, молбата й за ексхумация беше отхвърлена.
Според нея гробът беше празен. По всяка вероятност Анджело ван Оуен беше погребан някъде другаде, на тайно място — с пръснат череп и метална кофа на главата. Убит от един баща, който прекалено много го беше обичал, за да го остави да живее.