— Изпий си кафето. Не се самообвинявай, скъпа, прободната рана в черния й дроб беше дълбока осем сантиметра и дори и да я бяхте докарали в мига, в който ударът е бил нанесен, крайният резултат щеше да е същият. Почти невъзможно е да се спре кръвоизливът. Ако не беше починала сега, през следващите двайсет и четири часа щеше да получи перитонит — не пожелавам на никого подобна мъчителна смърт. Даже да беше оцеляла и след перитонита, до края на живота си трябваше да носи колостомна торбичка.
— Разбирам.
— В университета ни разказваха разни истории — човек никога не е сигурен дали са истински или измислени, нали така? Но да предположим, че отговарят на истината. Та в Средновековието на жертвите с рани като тази на Джой Стинет са давали лучена супа.
— Лучена супа?
— После подушвали раната. Ако миризмата на лук се долавяла, значи жертвата нямала никакви шансове да оцелее.
Сонора си спомни как физиологичният разтвор, който вливаха в тялото на Джой, изтичаше от раната.
— Какво точно се е случило? — попита Гилейн.
Тя пое дъх. Знаеше, че много скоро ще плъзнат какви ли не слухове.
— Нападение над семейство в дома им. Според Джой Стинет двама мъже и един… ангел счупили прозореца на кухнята. Тя била в спалнята, сгъвала прането и наглеждала бебето.
— Видях бебето.
— То е добре. Всички останали са мъртви. Смъртта им е била мъчителна. Дъщерята е с прерязано гърло. Момченцето… Божичко, Гилейн, та то беше само на две-три годинки! Намерихме го в хола със счупен врат. Междувременно Стинет се прибрал, без да подозира какво се случва в дома му. Престъпниците взели стол от кухнята и привързали нещастника към него. Изглежда, трагедията се е разиграла пред очите му. Семейството е имало куче. Животното също е убито.
— Ангел ли каза?
Сонора сви рамене и безмълвно отпи от кафето.
— Още ли се срещаш с онзи негодник?
— Какво?
— Извинявай. Определението не е мое. На Сам е. Той те предаде. Чух, че връзката ти с този човек била „много пламенна и изтощаваща“.
— Това е минало.
— Добре. Тогава ще ти се обадя.
— Нямам намерение да отделям дори и секунда от времето си за теб или за някого друг. Между другото, не си избрал подходящия момент. — Тя остави чашата на бюрото и сгъна одеялото.
— Няма ли поне да си вземеш бисквитка, преди да си тръгнеш?
Сонора изумено го изгледа. „Негодникът“, за когото спомена Гилейн, никога не я черпеше с бисквити. Всъщност фактът, че не го правеше, сякаш му доставяше неизмеримо удоволствие. Имаше слабост към обикновената храна, изисканите ястия не му правеха впечатление. От него би излязъл чудесен религиозен фанатик или легендарен монах-отшелник. Но тези подробности нямаха значение, когато тя го преценяваше като любовник.
— Всъщност защо не? Нещо сладко ще ми дойде добре — промърмори.
Гилейн се наведе и измъкна изпод кушетката кутия с шоколадови десерти. Подаде й две бисквити в целофан и подхвърли:
— Ще ти се обадя.
— Няма да бъда вкъщи. — Отвори вратата.
— Сонора?
— Какво има пък сега?
— Спомена, че когато сте я намерили под леглото, жената шепнела. Какво казваше?
— Молеше се.
10
Сонора излезе от спешното отделение и забеляза служебната кола, паркирана до бордюра. Сам приближаваше към нея.
— Как е тя? — попита.
— На много по-добро място от нас двамата.
— От нас двамата… да, имаш право… Открихме един родственик на Джой Стинет — някакъв прачичо. Живее в Индиан Хилс. Съседката твърди, че Джой и чичото са били много близки. Крик настоява ние с теб тази вечер да го посетим.
Сонора кимна, подмина го и седна зад волана.
— Какво правиш? Винаги карам аз! — възкликна колегата й.
Тя отмести седалката възможно най-назад, после я повдигна, за да може да вижда добре. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Изражението на лицето й беше овладяно.
Сам се отпусна на седалката до нея.
— Никога няма да успея да си я наглася обратно точно както беше — измърмори недоволно. — Между другото, трябва да смениш платното — караш към погрешен изход.
Радиостанцията му изпращя, той побърза да каже:
— Делароса, сър. — Все още не беше закопчал предпазния колан. Сонора чуваше другия глас, който даваше допълнителна информация.