— Сонора? Успя ли да научиш нещо от Джой Стинет? — попита Сам.
— Тя не дойде в съзнание.
Сам измърмори нещо в микрофона, после въпросително погледна колежката си:
— Да му се не види, къде отиваме?
— Какво каза Крик?
— Че търсят джипа. Имат пълното му описание — бял джип „Гранд Чероки“ с лепенка на морската пехота на задното стъкло.
— Да не би Стинет да е бил морски пехотинец?
— Може просто стикерът да му е харесвал. Ти… Какво правиш, по дяволите? У вас ли отиваме?
— Искаш от мен да се появя пред най-близкия роднина на Джой Стинет изцапана с кръв ли? — Измислила бе извинение да си отиде до вкъщи и да нагледа децата, да се увери, че са добре.
— Казах на Крик, че вече пътуваме към Индиан Хилс.
— Не си излъгал.
— Защо просто не закопчаеш сакото си? Така кръвта по блузата ти няма да се вижда.
— Първо, ще съсипя сакото, и второ, кръвта е толкова много, че дори и да се закопчая, пак няма да я скрия.
Сам скръсти ръце на гърдите си и се загледа през страничното стъкло.
Струваше й се странно, че завива по своята улица. Всичко беше толкова познато и все пак изглеждаше някак различно. Зави по алеята към къщата и паркира. Слезе, без да изключва двигателя.
— Остани в колата. Няма да се бавя.
— Тъкмо това ме притеснява.
— Кое?
— Няма значение. Върви. — Той слезе, заобиколи „Таурус“-а и седна зад волана. — И без това ще ми трябва доста време, за да си наглася седалката.
— Хич не ми пука!
Той озадачено я изгледа. Сонора също беше изненадана от реакцията си. Затича към вратата на гаража, ровейки в чантата си за ключовете. Твърде късно забеляза съседите, застанали на верандата. Лицата им не се различаваха в тъмното, но главите им бяха извърнати към Сонора.
— Добър вечер. Как сте? — любезно ги попита тя, ала не изчака да чуе отговора им. Втурна се в гаража, профучавайки край два чувала с боклук, избеляла палатка, която навремето беше тъмносиня, а сега бе добила мръсно зеленикав цвят, кашон със снимки, който още преди година трябваше да бъде пренесен в къщата, червена лодка, подпряна на стената, походно легло и чувал с дрехите, останали от времето на двете й бременности, които никога повече нямаше да облече, но така и не намираше сили да изхвърли.
Нещо тихо прошумоля.
Клампет я посрещна в кухнята. Весело размаха опашка, радостен, че я вижда. Тя си помисли, че само майките и кучетата са способни да обичат безрезервно.
Коленичи на пода и прегърна животното. Лъхна я неприятна миризма. Червената каишка беше изчезнала. Вероятно Клампет я беше свалил по някакъв начин и я беше изгризал. От него можеха да се очакват подобни „подвизи“.
Кухнята беше мръсна и разхвърляна. Гледката подейства потискащо на Сонора. Върху дъската за хляб беше оставено парче печено месо, върху печката стоеше тенджера със загорял ориз на дъното, мивката беше пълна с отпадъци — парченца маруля, люспи от домати и лук, парченца гъби, остатъци от месо, ориз и хляб, които децата бяха изхвърлили при почистването на чиниите.
Прозорецът беше широко отворен. Завесите леко се полюшваха от нощния ветрец.
Убийците на семейство Стинет бяха влезли именно през кухненския прозорец.
Сонора затвори прозореца. Погледът й попадна върху млякото, излято върху плота, разкъсаните от Клампет салфетки по пода, мръсните чинии, отворената бутилка кетчуп. Напрежението я напусна, обзе я блажено спокойствие. Нейният свят не беше засегнат.
Отвън се чу клаксонът на колата. Какво, по дяволите, си въобразяваше Сам, че нарушаваше тишината по това време на нощта?
Изля в дланта си няколко капки от препарата за миене на съдове. Свежият аромат на лимон прогони тежката миризма на готвено. Белезникавата пяна капеше върху отпадъците в мивката.
Прекалено силно дръпна ролката с хартиени кърпи и тя започна да се развива, натрупвайки купчина хартия на пода. Върху всяка салфетка беше щампована къщичка в синьо и розово и сърчице с надпис: „Благословен да бъде нашият щастлив дом“. Изборът беше на Хедър, която си падаше по хартиените кърпи, и то по най-скъпите.
Сонора събра салфетките, извади изпод мивката кофата за смет и ги натика вътре.
Нещо притича покрай нея и тя изпищя, залитна назад и седна на пода. Голяма мишка пробяга край нея, преследвана от Клампет.
Сонора остана на пода, докато сърцето й се успокои. Спомни си за прошумоляването, което беше чула в гаража.