Ако имаха късмет и мишката беше само една, Клампет щеше да се справи с нея.
Върна кофата на мястото й и отиде да нагледа децата.
Къщата беше притихнала, чуваше се само драскането на ноктите на кучето.
Вратата на Тим беше заключена, на Хедър — също. Малки негодници! Тя отиде в банята, взе една безопасна игла и за секунди отвори вратите.
Тим се беше проснал върху голия матрак. В стаята му миришеше като в гимнастически салон. Колекцията му от тасове за джанти нарастваше с всеки изминал ден. Той винаги твърдеше, че е намерил на улицата поредната си придобивка, но майката започваше да се притеснява. Затвори вратата и надникна в стаята на Хедър. Дъщеря й спеше. От уредбата звучеше музика.
Весела музика.
Спря насред коридора. Забеляза, че обувките й са оставили тъмни следи по мокета. Следи от кръв.
Свали ризата си и я смачка на топка. Избърса тялото си с влажна гъба. Сутиенът й също беше изцапан. Свали и него и го хвърли върху ризата. По дяволите. Откри нов сутиен, закачен на вратата на шкафа, облече друга бяла риза. Хвърли гъбата върху купчината окървавени дрехи, изведнъж я полазиха тръпки, изпита странна възбуда при мисълта, че е от „добрата половина от човечеството“. Толкова е хубаво да бъдеш от „добрите“!
Затвори вратата на спалнята, за да предотврати „посещението“ на някоя мишка; запита се дали да не вземе всички налични пари и да ги заключи в сейфа в службата. Отново провери дали е затворила добре кухненския прозорец, наля вода в паничката на Клампет. Погали любимеца си по главата и за последен път се огледа. Заключи входната врата и се запъти към колата. Сам говореше по телефона, най-вероятно с жена си.
Щом я видя, той подаде глава през сваленото стъкло и подхвърли:
— Доста се забави. Да не би да приготвя руло „Стефани“?
Сонора поклати глава:
— Този път съм подготвена — във фризера има петдесет и седем пакета с полуфабрикати.
— Чух те да пищиш.
— Вкъщи има мишка. — Седна в колата и затвори вратата.
Колегата й нарочно взе да нагласява седалката, плъзгайки я напред-назад, изражението му подсказваше колко досадна му е процедурата. Сетне изгледа изпод око Сонора:
— Ще ти кажа една радостна новина — мишките се движат на сюрии.
— У дома има само една, Сам.
Той не възрази, но тихо се изсмя, което беше още по-лошо.
11
Фактът, че най-близкият роднина на Джой Стинет беше някакъв неин прачичо, живеещ чак в Индиан Хилс, беше достатъчно красноречив за Сонора. Като малка приемаше за даденост голямата дружина братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци. Пикниците, които организираха по случай Четвърти юли и Деня на ветераните, макар и задължителни, й доставяха радост.
Сега родителите й бяха мъртви, а споменът за дядовците и бабите й беше напълно избледнял. Притесняваше се, че Тим и Хедър имат само нея.
И Клампет, разбира се. Най-доброто куче на света.
— Често ли се виждаш с близките си? — обърна се към Сам. Знаеше, че отговорът ще бъде положителен, но искаше да го накара да говори на тази тема.
С присвити очи Сам се взираше в предното стъкло. Сонора добре познаваше този поглед — на човек, който е объркал пътя, но по-скоро би умрял, отколкото да си признае.
— Дали се виждам често с близките си ли? Нима не се прибирам вкъщи всяка вечер?
— Не, имам предвид лелите и чичовците ти, братовчедите ти.
— Откакто се помня се събираме на всеки празник.
— Трудно ми е да си представя къде намират място да паркират пикапите си.
Той извърна поглед към нея:
— От седем месеца си в ужасно настроение.
— Най-доброто ми постижение е година и половина.
— Знам, Сонора, но нима не виждаш връзката? Запозна се с онзи мъж точно преди седем месеца.
— С Негодника ли? Е, и? Вече приключих с него… Хей, тук трябваше да завиеш.
— Грешиш. Мисля, че трябваше да обърнем малко по-рано. Не видя ли табела с надпис „Крикет Лейн“?
— Как да я видя в тази тъмница?
— Той обажда ли ти се?
— Не.
— А ти търсила ли си го?
— Не… Мислиш ли, че бих го направила?
Сам спря, обърна колата и навлезе в отсрещното платно.
— Не, но наистина не го прави. Ще разбиеш сърцето на Грубер.
— Грубер ли? Ако изобщо харесва някого, то това е Сандърс.