— Мъртва ли е?
— Да, мъртва е.
Уорд свали очилата си и отново започна да бърше стъклата им с колана на халата.
— Катастрофирала ли е? Карл вкъщи ли си е?
— Господин Уорд, племенницата ви е била убита.
— Убита?
— Да.
— Но как е възможно?!
— Някой е влязъл с взлом в къщата им.
— Сигурна ли сте, че става въпрос за същите хора? Джой и Карл имат прекрасна къща в един от новите квартали… Не си спомням името, но улицата се казва… — Той отвори чекмеджето на близкия шкаф, извади Библия и я запрелиства. — А, ето — „Едрингтън Корт“.
— Господин Уорд, не сме сгрешили.
— Ами децата? Карл?
Сонора погледна към Сам. Защо все тя трябваше да съобщава лошите новини?
— Господин Уорд, никой от тях не се е спасил.
— Какво искате да кажете? Че… всички са убити ли?
— Всички, с изключение на бебето. Момиченце на около три месеца.
— Не мога… Просто не мога да повярвам! — От очите на стареца рукнаха сълзи. — Какво, за бога, се е случило?
— Точно това се опитваме да разберем, господине. Някой е влязъл в къщата и е убил всички. Оцеляло е само бебето. Племенницата ви е успяла да скрие детето под леглото и така е спасила живота му. Сър, има ли някой друг, на когото бихме могли да се обадим, за да дойде при вас?
— Джой беше единствената ми близка.
— Можем да повикаме социален работник.
— Госпожа Кавано живее наблизо. Тя ме наглежда и три пъти в седмицата ми носи вечеря. Ако имам нужда от помощ, ще й се обадя.
— Ще останем да я изчакаме. Ще ми продиктувате ли номера й?
— Не си го спомням. На стената в кухнята е закачен лист с телефонни номера. Нейният също е записан там.
— Аз ще се обадя — каза Сам.
„Отново се измъкна“ — гневно си помисли Сонора и попита:
— Господин Уорд, искате ли да ви донеса чаша вода? Или да приготвя кафе…
Старецът не отговори, сякаш внезапно беше изключил. Ужасната новина го беше разтърсила.
Отначало Сонора беше склонна да си мисли, че с напредването на възрастта старецът най-вероятно е станал по-уязвим, но сега се питаше дали не се е случило тъкмо обратното — може би богатият житейски опит го беше направил по-устойчив на подобни сътресения.
Очите му приличаха на празни прозорци, тялото му излъчваше болезнено напрежение. Нямаше ридания, клетви… Само мъчително приемане на реалността. И преди се беше сблъсквал със смъртта на близки хора. Единственият признак на слабост бяха сълзите му.
Беше последният оцелял от рода. И бебето, разбира се.
Въпросите останаха неизречени. Сонора осъзна, че ще й се наложи да дойде тук отново. Нетърпеливо скръцна със зъби, отново я обзе познатото усещане, че времето й се изплъзва.
13
Петият етаж на полицейското управление беше ярко осветен, паркингът — препълнен с коли.
Когато мина покрай остъклената будка на охраната и през летящите врати влезе в общото помещение на детективите, Сонора забеляза, че маратонката й е изцапана с кръв. Свъси вежди и си припомни сцената в дома на господин Уорд. Старецът едва ли беше видял кръвта. Ала Молитър, колегата, който й беше най-неприятен от всички, любопитно се загледа в нея. Изглеждаше доста разтревожен. Червеникавата му коса беше толкова късо подстригана, че прическата му би допаднала на всеки вербовчик на желаещи да служат в морската пехота, тънката му като пергамент кожа беше осеяна с паяжина от бръчки най-вече около устата и очите. Луничките му бяха повече от песъчинките по морското дъно. Към гърдите си притискаше някаква папка — приличаше на човек, който полага клетва пред националния флаг. Докато се взираше в рижавите косъмчета по ръцете му, тя за кой ли път си помисли, че няма да е зле, ако колегата й използва депилатор.
Той застана пред нея и с поглед я измери от глава до пети.
— Моля се за тях — промърмори едва чуто.
Сонора надникна зад рамото му и видя Крик, който беше с гръб към нея и разговаряше със Сандърс. Тръгна към двамата, зад гърба й отекваха тежките стъпки на Сам.
Крик я погледна, стомахът й тревожно се сви. Очакваше, че ще се поинтересува защо са се забавили, но той само попита:
— Нещо ново?
Дали имаше нещо ново?
— Жената почина на операционната маса — обясни Сам.
Сонора кимна в знак на потвърждение:
— През цялото време бях до нея, но тя не дойде в съзнание.