Крик се почеса по врата.
— По дяволите! Добре. Сонора, седни. Напиши всичко, което ти е казала, дума по дума.
Сонора седна зад бюрото. Втренчи поглед в клавишите на пишещата машина. Сложи чист бял лист. Крик погледна в нейната посока и тя започна да печата буквата Д. ДДДДДДД… Вдигна очи и се запита защо всички се държат толкова странно.
Крик тихо говореше на Сам:
— Още нямаме никаква информация за джипа. Мики е в лабораторията, започна работа преди петнайсет минути. Ще се постарае да приключи възможно най-бързо. А, между другото спомена, че онези „камъчета“, които открихте, не са никакви камъчета, а костилки от маслини.
— Костилки от маслини ли? — не се сдържа Сонора.
— Пиши! — нареди й Крик и се обърна отново към Сам: — Какво е състоянието на бебето?
— Невредимо е.
— Сандърс издирва най-близките родственици на жертвите, Молитър преглежда сведенията за престъпници, които наскоро са избягали или са били освободени от затвора, а Грубер отговаря за групата униформени, които разпитват съседите. — Крик отново погледна Сонора и забеляза, че е престанала да пише. — Свърши ли?
— Почти.
— Добре. Колко са били извършителите? Жената спомена ли нещо по този въпрос?
— Двама мъже и един ангел. — Сонора забеляза, че Молитър е спрял до тях и следи разговора им.
Крик озадачено я погледна и тя побърза да добави:
— Цитирам я дословно.
— Логично е да са били двама — кимна той.
Сонора беше съгласна с това заключение. Двама престъпници, които се състезават помежду си. Беше видяла достатъчно кървави сцени, разиграни от двама злодеи. Настървени като хиени, те сякаш с всяко свое действие се опитваха да надскочат себе си и казваха на партньора си: „Можеш ли да ме надминеш?“. Наличието на трети извършител би означавало, че престъплението е извършено от организирана банда и е свързано с бизнес. От друга страна, шнурът от завесите, с който бяха завързали Карл Стинет, подсказваше, че деянието е извършено непредумишлено, без предварителна подготовка.
Погледна часовника си и се запита дали тази нощ изобщо ще се прибере вкъщи. Напечата още няколко Д-та, затвори очи и отново чу писъка на Джой Стинет, когато полицаите отметнаха кувертюрата.
Какво, какво беше казала в този миг?
Някой я повика по име. В същия миг телефонът на бюрото й иззвъня. Вдигна слушалката:
— Полиция. Отдел „Убийства“. Детектив Блеър слуша.
— Искам да говоря с Блеър или Делароса. — Обаждаше се някакъв мъж, който говореше самоуверено и делово, не мънкаше като информатор.
— Блеър е на телефона.
— Разбрах, че разследвате много кърваво и загадъчно убийство.
Сонора се опита да запази спокойствие и с престорено безразличие попита:
— Кой се обажда?
— Извинете. Казвам се Джак ван Оуен, бивш служител от отдел „Убийства“, понастоящем пенсионер. Аз…
Сонора ахна от изненада и се приведе:
— Извинете, Джак ван Оуен ли казахте?
— Аз… Да.
— Джак ван Оуен? Прочутият партньор на Крик? Човекът, който…
— Виноват.
Приятният му баритонов глас беше прекалено младежки.
— Аз… Какво мога да… Искате ли да говорите с Крик?
— Всъщност искам да говоря точно с вас. Детектив Блеър, нали?
— Д-д-да — заекна Сонора. Но пък и кой не би се объркал, ако разговаряше с легендарния Джак ван Оуен? Всеки начинаещ детектив биваше закърмен с историите за невероятното ченге, принудително пенсионирано заради рана от куршум в главата. Всички, които го познаваха, твърдяха, че им липсва като професионалист и като колега. С умиление си спомняха дори за дебелашките му шеги, възхваляваха способността му да омагьоса и най-закоравелия престъпник и да измъкне самопризнания от него.
Крик, който не се впечатляваше от никого, говореше за този човек с топлота, поразяваща подчинените му.
— Не бих ви притеснявал точно сега, ако…
Да я притеснява ли?
— … ако не знаех, че разследвате тежко престъпление. Интересувам се дали случайно не сте открили костилки от маслини на местопрестъплението.
Сонора мъчително преглътна:
— Костилки от маслини ли?
Гласът му прозвуча почти възторжено:
— Чух го по радиостанцията. Стар навик, нали разбирате? Винаги е включена на полицейската честота. Когато чух за убийството, се свързах с Мики в лабораторията…