Грабна чантата си и изключи телевизора. Двамата намръщено я изгледаха.
— Вървете да вечеряте. Не забравяйте да нахраните Клампет. Хедър, ти отговаряш за него. — Беше сигурна, че ако каже на сина си, той ще забрави. — И заключете след мен. Разбрахме ли се?
Тим кимна:
— Да се нахраним и да заключим вратата. Зареди ли си револвера, мамо?
— Сам ще ме вземе. Ще си приготвя оръжието в колата.
— Включи телевизора.
— Сам си го пусни.
Пътьом грабна черното си сако и вратовръзката, която висеше на един стол, пристегна едната си маратонка и излезе да изчака Сам пред къщата.
2
Нападение над семейство. Случай, към който нито един служител от отдел „Убийства“ не можеше да подходи, без да почувства неприятно присвиване в стомаха, независимо колко е опитен или претръпнал към подобни престъпления.
Тя стоеше до верандата, очаквайки пристигането на колегата си. Един от съседите спря колата си на алеята, водеща към дома му, и предпазливо й махна с ръка. В квартала живееха предимно млади семейства с малки деца, поради което вдовица с двама тийнейджъри, при това ченге, предизвикваше само страх и интерес. Сонора не упрекваше съседите си. Преди синът й да достигне юношеската възраст, и нейните нерви се опваха до крайност, когато покрай нея профучеше кола, управлявана от хлапак, надул радиото до дупка.
Сам не й беше съобщил адреса, на който трябваше да отидат, но тя беше сигурна, че къщата ще бъде точно като онази отсреща. И като другата до нея.
Някои ченгета гледаха с насмешка на наивността на обитателите на града — родители, които не мислят, че зад всеки ъгъл се крие педофил, хора, които не вярват в двукракото зло, дебнещо навсякъде. Тя обаче знаеше, че зад насмешката на колегите й се крие най-обикновена завист.
Не беше споделила с никого, дори със Сам, колко често е прелиствала досиетата с приложени фотографии на сексуалните маниаци, преследващи деца, които бродят по улиците на Синсинати. Случваше се да зърне познато лице в магазин и да изпита неудобство от факта, че няма представа откъде познава въпросния човек — дали го е виждала на родителските срещи, или той е престъпник, току-що излежал присъда за изнасилване на осемгодишно дете.
Обърна се и погледна своята къща. Завесите на всекидневната още не бяха спуснати. Хедър беше заела мястото на майка си на кушетката, а Тим крачеше напред-назад с телефонната слушалка в ръка. Ах, колко уютна изглеждаше стаята през тази лятна привечер.
Чувстваше се някак несигурна. Вероятно защото докато наблюдаваше децата си, осъзна, че вече са пораснали и бавно, но сигурно се отдалечават от нея. С течение на времето преставаш да се заблуждаваш, че животът е статичен — всичко се променя тъкмо в мига, в който си решил, че си овладял една или друга ситуация, и не ти остава нищо друго, освен да се примириш, независимо дали ти харесва или не.
Изпитваше някаква носталгия по дома, само дето не знаеше къде е този неин дом.
Облегна се на хладната тухлена стена и се загледа към улицата. Една кола се показа иззад ъгъла и се насочи към нейната къща. Светлината на фаровете меко прорязваше тъмнината.
Сонора не помръдна. Обзеха я лоши предчувствия. Изкуши се да се върне вкъщи и да си измисли някакво оправдание — да каже, че е болна, или да намери друга причина да остане. Струваше й се, че ако тръгне сега, когато се върне, нищо няма да е същото.
По-скоро усети, отколкото видя, че Сам напрегнато я наблюдава. Най-вероятно се питаше защо тя продължава да подпира стената, вместо да тръгне към него. Метна чантата си през рамо. Почувства тежестта на револвера в кобура на бедрото си и пое към изпълнение на служебните си задължения.
3
— Отиваме в Олдън — каза й Сам, в гласа му прозираше съжаление.
Дрехите му бяха в плачевно състояние. Панталоните в цвят каки бяха измачкани, вратовръзката му беше разхлабена, яката на синята му памучна риза — небрежно разкопчана. Беше направил опит да среши правата си тъмна коса и дори я беше разделил на път. Брадата му беше набола.
Сонора смръщи вежди. В главата й изплуваха образи от снощния й кошмар. Странно нещо са сънищата — дивите животни на съзнанието. Опиташ ли се да ги уловиш, мигновено изчезват. Ала позволиш ли им да се появят по своя воля, ще бъдеш обсебен от образи, чувства и спомени, сякаш сънищата сами избират времето, по което да излязат наяве.
Беше сънувала брат си Стюарт, починал преди четири години… наистина ли бе изминало толкова време оттогава? Беше загинал от ръката на престъпник, с когото Сонора отдавна играеше на котка и мишка. Някой би казал, че това са рисковете на професията, но злото не би трябвало да посяга на близките й. А ето че брат й беше станал невинна жертва.