Бони Кавано се обърна към нея, изчаквайки я любезно. Взети поотделно, чертите на лицето й бяха почти комично отблъскващи. Единият й преден зъб бе крив и стърчеше над долната устна. Продълговатото й лице напомняше муцуната на ловджийско куче. Кестенявата й коса — ситно накъдрена и прекалено дълга — бе прибрана на кок и откриваше лице, което никога не е било привлекателно.
Но от Бони Кавано се излъчваше спокойствие, което й придаваше необикновен чар. Без съмнение и тя си имаше тревоги: бръчките на челото й бяха прекалено дълбоки, за да бъдат резултат само от възрастта и атмосферните условия. От двете страни на устата й се спускаха отвесни линии, свидетелстващи за преживян стрес и за силен характер.
Въпреки това в нея имаше нещо — някаква ненатрапваща се самоувереност, мъдрост, натрупана в резултат на богат житейски опит, доброта.
Сонора беше срещала хора — и мъже, и жени — при мисълта, за които настръхваше. Би разкъсала на парчета тези чудовища, ако се осмелят да приближат до вратата на дома й, да пристъпят прага й, да нарушат спокойствието на децата й.
Бони Кавано със сигурност водеше обикновен живот, но на Сонора й се струваше, че тя е изключителна. Прииска й се да седне до кухненската маса и да сподели всичките си грижи с възрастната жена. Да й разкаже как беше сънувала брат си, за шепота на Джой Стинет, който чуваше насън.
Не възнамеряваше да разговаря с тази жена, нито да вземе курабийка, приготвена от нея. Но това беше преди да я срещне, преди да разбере, че е от онези хора, с които можеш да споделиш всичко.
Бони Кавано я въведе в кухнята и й посочи един стол. Сложи пред нея синя чиния с две курабийки, отстрани прилежно сгъна салфетка от кариран плат, наля кафе в чашата от костен порцелан, изрисувана с рози.
Нито един от съдовете на масата не пасваше с останалите, но сякаш всички представляваха неделима цялост — като двама души, женени от четирийсет години.
— Искате ли сметана?
Сонора кимна.
Госпожа Кавано извади от хладилника кутия с течна сметана, сложи я до чашата на гостенката, подаде й малка сребърна лъжичка.
Сонора разчупи едната курабийка и установи, че първоначалното й впечатление за Бони Кавано се е променило. Тя не можеше да бъде пренебрегната. Според общоприетите схващания, всяка жена ставаше незабележима, достигайки определена възраст. Сега Сонора разбра, че както повечето широко разпространени и възприети схващания, и това не отговаря на истината. Бони имаше излъчване, което не можеше да остане незабелязано, а ако това се случеше, възрастната дама със сигурност не го вземаше навътре.
Сонора наля сметана в кафето си и го разбърка. Обожаваше този светлокафяв цвят.
— Познавахте ли добре Джой и Карл, госпожо Кавано? Бяха ли близки с господин Уорд?
— О, мила! Джой беше непрекъснато тук. — Бони Кавано побутна към Сонора кутиите с масло и желе от боровинки. — Преди да се роди бебето, идваше поне два-три пъти седмично. После разреди малко посещенията си. — Тя седна срещу посетителката. — Двамата с Франклин имаха слабост един към друг още от времето, когато Джой беше малко момиченце. Той няма деца и обожаваше племенницата си. В момента Франклин е навън — занимава се с Абигейл, старата кобила на Джой. Подари й я по случай тринайсетия й рожден ден.
Бони Кавано се облакъти на масата и се усмихна през сълзи. Бръкна в джоба си, извади смачкана салфетка и избърса очите си.
— Извинявайте, но не мога да се сдържа. Познавам Джой толкова отдавна… От времето, когато беше единайсет-дванайсетгодишна. Беше много възпитана, никога не възразяваше — нито на Франклин, нито на мен. Прекрасна девойка — много забавна и жизнена, освен когато нещо я тревожеше. Тогава внезапно притихваше.
— Какви бяха отношенията между нея и съпруга й?
— Карл е… беше мъж-мечта. Наистина го мисля, не го казвам просто така. Малцина знаят, че той е втори съпруг на Джой. Тя се омъжи за пръв път, когато беше на осемнайсет години, ала бракът й продължи едва шест месеца. Младежът я заряза две седмици преди раждането на Тина. Франклин подкрепяше Джой през цялото време — грижеше се за нея повече от собствените й родители, мир на праха им.
— И двамата ли са починали?
— Да, преди осем години. През почивните дни обикаляха по пътищата с мотоциклет — имаха мощен „Харли Дейвидсън“, — а през седмицата си бяха напълно „нормални“. Баща й работеше като началник-смяна в „Проктър и Гембъл“. По време на поредната им авантюра, когато мотоциклетът се е движел с около осемдесет километра в час, шофьорът на един „Кадилак“ ги изтласкал от пътя и те се преобърнали през предпазния парапет. Бащата на Джой загина на място, а майка й почина в болницата, бедничката.