Сонора прокара върха на показалеца си по ръба на масата и погледна госпожа Кавано в очите:
— Убийството е било извършено с… гняв. Знаете ли дали някой от двамата е имал врагове? Знам, че звучи мелодраматично, но все пак… Някой да им е създавал проблеми?
Госпожа Кавано примигна:
— Не. Нищо, за което си струва да се говори.
— Съвсем нищо ли?
Госпожа Кавано присви очи:
— Не бих казала. Бяха притиснати от неплатени сметки. Телефонът им непрекъснато звънеше — обаждаха им се, за да им напомнят, че са пропуснали сроковете за плащане. Джой беше разстроена от този факт, но Франклин я успокояваше, казваше й, че такива са правилата. Аз лично винаги съм си плащала сметките и данъците и не съм имала подобни проблеми. Джой и Карл бяха добри хора, просто преминаваха през труден етап от живота си и начинът, по който се отнасяха с тях, беше направо обиден. Джой идваше при мен и плачеше, дори ми призна, че са ги заплашвали, но ние с Франклин я съветвахме да не се отчайва и просто да не вдига телефона.
Сонора кимна, сетне заговори, като подбираше внимателно думите си:
— Знам колко ви е трудно, но имам предвид друг тип заплаха. — Чудеше се как да насочи жената точно към онова, което наистина би могло да има отношение към случая. — Нали разбирате, госпожо Кавано, понякога, когато хората са под огромно напрежение, те вършат неща, които в нормално състояние не биха направили… Това не означава, че са лоши.
Внимателно наблюдаваше събеседницата си, но лицето на жената не трепна.
— Например някой от двамата би могъл да има извънбрачна връзка — продължи тя. — Това би довело до усложнения… Някой ревнив любовник например…
Госпожа Кавано зяпна от изненада. Изражението й беше комично, но на Сонора никак не й беше до смях.
— Доколкото знам, не е имало нищо подобно — отвърна възрастната дама.
— А биха ли споделили с вас, ако имаше?
— Ами, питах се защо Джой е толкова разстроена винаги, когато се отбиваше при мен. Може и да не ми вярвате, но добре познавам признаците, по които може да се съди за изневяра. Ала не бих казала, че при Карл и Джой имаше подобно нещо.
— Добре тогава. — Сонора взе чантата си и остави салфетката на масата. — Можете ли да ми намерите адреса на бившия съпруг на Джой?
— Не знам. Възможно е Франклин да има информация за него, но поне пред мен нищо не е споменавал по този въпрос. В някои отношения той е старомоден — смята, че негово задължение като чичо е да спестява на племенницата си неприятните емоции.
— Ако е така, бих искала да му задам няколко въпроса.
— Той ми каза, че ще се върнете и че също би искал да си поговори с вас. Дояжте си курабийките и ще ви заведа при него.
16
Сонора се приближи до конюшнята под зоркото око на Бони Кавано. Половината курабия, която беше изяла, сякаш беше заседнала в стомаха й. Дочу мъжки глас — изтънял и уморен:
— … самотната ми тя. Трудно е да си кралица на конюшнята, след като си останала само ти, нали, момичето ми? Ето, Абигейл, хапни и това. Отсега нататък аз ще те глезя.
Сонора дочу доволно пръхтене.
— Горкичката ми, Джой вече ти липсва, нали? — Гласът потрепери и замря.
Детективката отстъпи назад, преброи до петнайсет, после решително пристъпи към открехнатата врата.
— Хей — извика и влезе в тясното помещение.
От едната страна имаше две отделения за коне, от другата — бали сено, чували за зоб и други, пълни с дървесни стърготини, ръждив варел и алуминиева стълба.
— Кой е? — Уорд се обърна. Носеше кафява риза и избелели кадифени панталони, държеше чесало. Изглеждаше чист и спретнат, кожените му ботуши бяха излъскани до блясък.
— Аз съм, господин Уорд — Сонора Блеър. Снощи бях у вас.
— Заловихте ли престъпниците, детектив Блеър?
Въпросът беше изпълнен с надежда. Оптимизмът на хората винаги изненадваше Сонора. Дори онези, които бяха дълбоко покъртени, дълбоко в себе си се надяваха, че разплатата ще настъпи възможно най-бързо.
— Скоро и това ще се случи — отвърна уклончиво тя.
Старецът замълча.
Сонора вдиша миризмата на коне и сено, която й подейства успокояващо. Приближи се до отделението на Абигейл. Подът беше мръсен и неравен, покрит с жълтеникав талаш. Кобилата с безразличие изгледа непознатата и извърна глава.