— Освен това се появи бивш съпруг, но много, много назад във времето. Нищо повече, освен че са били точно такива, каквито изглеждаха — обикновено американско семейство от средната класа.
— Никой не накълцва на парчета обикновените американски семейства от средната класа, Сонора!
— Но ето че с тези хора се е случило именно това.
— Нещо интересно за бившия съпруг?
— Тийнейджърска история. Момичето, Тина, е от първия брак на Джой, но съпругът ги е зарязал още преди бебето да се роди.
— Не съм изненадан.
— Последната информация, която господин Уорд има за него, е, че е бил нает на работа в „Тако Бел“ в Канзас Сити.
— Това като че ли му приляга добре. Някой притискал ли ги е? Имало ли е съдебни дела, любовници, скандали с пощальона?
— Разбрах само за някакъв иск към тях от страна на „Стар Банк Виза“.
— Ако тази банка беше толкова опасна, сега всички щяхме да сме мъртви. Оттук ли ще започнем?
— Щом сме тук — откъде другаде?
Сонора седеше до кухненската маса и преглеждаше десетките квитанции, намерени в едно от чекмеджетата. Бяха в пълен безпорядък — точно както и в нейната къща. Защо някои хора не са по-организирани?
Един поглед в хладилника и килера я увери, че в този дом се е пазарувало умерено. Фъстъчено масло, салам и макарони със сирене, замразени „буритос“, пакет с шест бири „Милър Лайт“, от който липсваше една кутия, една запечатана бутилка ликьор. Никакъв друг алкохол. Двамата със Сам бяха преровили цялата къща за наркотици, приспивателни или болкоуспокояващи хапчета, но не откриха нищо, освен бенадрил, хлортриметон, екседрин против главоболие и лекарства за децата.
— Аха! — внезапно възкликна Сам.
Сонора вдигна поглед от квитанциите. От дълго време и двамата бяха в кухнята. Прескачаха до някоя от другите стаи само при необходимост.
— Една видеокасета под наем, която е трябвало да бъде върната още преди три седмици! „Какво се случи с малката Джейн“!
— Това обяснява всичко. Убили са ги онези негодници от „Блокбастър Видео“!
— Давай, продължавай да се шегуваш! Когато разкрием престъпната верига на видео терористите, ще ми благодариш за славата, за интервютата в „Монтел“… Откри ли нещо из тези хартийки?
— Само сметки.
— Все едно си вкъщи, нали?
— Я млъквай!
18
Сам си тананикаше:
— „Ти си страхотна, аз си падам по «Фиг Нютън»…“
Сонора го поправи:
— „Фиг Нютънс“ е.
— Какво?
— Казах, че е „Фиг Нютънс“, със „с“ накрая.
— Не, не е. — Той отвори вратата на асансьора. Познатата словесна битка му действаше успокояващо. — Ще се качваме ли или ще си говорим?
Сонора поклати глава:
— Ти се качи. Забравих нещо.
— Какво?
— Престани да ме разпитваш.
Тя сви зад ъгъла. Щом се скри от погледа на Сам, се облегна на стената. Какво, по дяволите, й ставаше? Какво й пречеше да се качи на проклетия асансьор? Беше го правила милион пъти, дни наред, когато отиваше на работа.
Проблемът сигурно беше психологически. Ако асансьорът заседнеше между етажите, щеше да се притече на помощ на Сам. Тръгна по коридора, питайки се дали стълбището е зад врата номер едно, номер две или номер три.
Взе по няколко стъпала наведнъж и запотена се втурна в предварителния арест. Сам вече беше до кафе машината заедно с Крик, Грубер и някакъв непознат. Последният тъкмо потупваше Крик по рамото и двамата доволно се усмихваха.
— Брей, много си бърза — подхвърли Сам. — Взе ли го?
Крик и непознатият едновременно се обърнаха към нея и я изгледаха.
— Какво да взема?
— Онова, за което се върна.
— О, да, разбира се. — Сонора приглади косата си. Непознатият я гледаше с многозначителна усмивка и тя беше готова да се закълне, че той чете мислите й. Мъжът вдигна червената кутийка кока-кола като за наздравица и отпи. Всичко в него издаваше, че е ченге. „Да не би да е нов колега?“ — помисли си. Никога нищо не й казваха.
Мъжът остави кутийката на масата.
— Вие ли сте детектив Блеър? Разговарях с вас по телефона. Аз съм Джак ван Оуен. Спокойно, не ви преследвам. Просто Крик ми се обади и ме помоли да се отбия.
Здрависаха се. Дланта му беше топла и суха. Тя осъзна, че усещането е много приятно и че е изненадана от вида му. Представяше си го по-възрастен и болнав. Не предполагаше, че Джак ван Оуен ще се окаже около петдесетгодишен мъж, добре сложен, с бездънни кафяви очи и трапчинки на бузите!