Сонора знаеше, че са го пенсионирали по болест, когато е бил ранен по време на изпълнение на служебните му задължения. Куршумът беше засегнал лявото полукълбо на мозъка му. Огледа го крадешком, но не откри следа от белег. Или не, имаше белег — точно там, където започваше косата. В този мъж имаше нещо… необикновено. Някои хора вярваха в кармичната предопределеност, в прераждането на душата. Сонора беше прагматична. Според нея думата „карма“ чудесно би подхождала за название на билков чай например.
— Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ви за съдействието.
Той й намигна:
— Аз ви благодаря, че се отнесохте любезно с един представител на старата гвардия.
Крик погледна към Сонора, после поклати глава и се обърна към Оуен:
— За Блеър дори времето, когато аз съм бил млад детектив, е прекалено назад в миналото.
Приятелят му се засмя:
— В добрите стари времена Крик беше полицай — млад и зелен. Нали, Крик?
— Нещо подобно.
На езика й беше да попита какво точно означава „нещо подобно“, но разумно замълча. Крик изглеждаше като човек, който знае отговорите на всички въпроси, сякаш се е родил научен.
— Защо се усмихвате, детектив Блеър?
— Ааа, така ви се е сторило, сър. — Всъщност беше се усмихнала при мисълта за Крик в ролята на „заек“ в полицията.
Отново впери поглед в Джак. Такъв бил, значи, прочутият Оуен.
Ако Сам притежаваше ореола на вечно усмихнатия каубой, то Ван Оуен безспорно излъчваше аристократизъм. Представи си го в бродирана кадифена жилетка, захапал пура, в безупречни черни панталони, ухаещ на скъп одеколон.
— Добре, приятелчета. — Гласът на Крик прекъсна мислите й. — Джак се съгласи днес да поработи с нас, тъй като именно той ни насочи по горещата следа. Мики вече ни чака в зала три. Сонора?
— Да, сър?
— Идваш ли?
— Разбира се.
Ван Оуен я побутна напред, после смръщи вежди, сякаш беше забравил нещо, леко се усмихна и трапчинките цъфнаха на страните му.
— Извинете, знам, че това няма нищо общо с работата ни, но бих искал да ви попитам какъв парфюм използвате.
— „Ескада“ — отвърна тя. Знаеше, че Сам, Крик и Грубер са изненадани от неочаквания обрат на разговора. Обзе я ужас. Момчетата ще й се подиграват до края на живота й.
Ван Оуен кимна:
— Съжалявам, въпросът беше личен. Просто съпругата ми обожаваше този аромат, мир на праха й.
Сонора знаеше, че жена му е мъртва, че смъртта й е свързана с някаква трагедия, но подробностите й бяха неизвестни. Настъпи неловко мълчание. Крик наклони глава и попита:
— Детектив Блеър? Ще ни удостоите ли с височайшето си присъствие?
— Идвам, сър.
Той махна с ръка към Джак:
— След теб.
Ван Оуен взе кутийката с безалкохолно и промърмори:
— Да видим дали още си спомням пътя.
19
Сонора седна до Сам, който не пропусна възможността да й прошепне:
— Какъв парфюм използваш? С ухание на кон ли?
— Остави ме на мира.
Той побутна с крак стола й и успя да го измести. Грубер върна стола обратно на мястото му и седна от другата страна на Сонора.
— Какъв парфюм си си сложила днес, Сонора?
— Не е парфюм, а дезодорант, Грубер. Трябва да го пробваш.
— Едно на нула за теб.
Мики я погледна и каза:
— Още не сме идентифицирали отпечатъците, но разполагаме с няколко наистина добри образци. Също и с няколко твои, Сонора.
— Мои ли? Къде ги открихте?
— На леглото.
— О, извинявай, че се опитах да спася един човешки живот!
Да вървят по дяволите! Чуваше гласа на умиращата жена всеки път, когато настъпеше тишина, или когато затвореше очи. Вдигна поглед и забеляза, че Ван Оуен я наблюдава.
— Лошо — промълви той, но не я упрекна, не зададе въпроси.
Сонора кимна.
Мики продължи да й говори:
— Гилейн изследва кръвта на жената за СПИН. Притесняваше се за теб, тъй като си я докосвала. Резултатите са отрицателни, между другото.
В стаята се възцари тишина.
Сонора беше държала ръката на издъхващата жена. Не трябваше да поема подобен риск. Беше се размекнала, което бе непростимо за полицейски служител. Беше се поддала на човешките си импулси, вместо да си остане докрай професионалист.