Крески удивено я изгледа.
— Всъщност беше точно така. Откъде знаете? Както и да е. Предупредих Барти повече да не го води тук. Защото и двата пъти този тип сядаше във фоайето, пиеше кафе и се опитваше да разговаря с гостите ни. Напълно е откачен. Барти казва, че се е метнал на някакъв техен ненормален чичо. Не ме мислете за коравосърдечен, но не мога да допусна подобен откачалник да притеснява хората. — Крески удари с длан по масата. Жестът щеше да бъде впечатляващ, ако ръката на управителя не беше попаднала върху картонена чаша, наполовина пълна с кафе. — Това е. Такива неща не могат да не ме засягат. Бях готов да го изгоня, ако се наложи.
— Барти често ли отсъства от работа? — поинтересува се Сонора.
— Не, всъщност за пръв път му се случва да не се обади. Но той често боледува — страда от астма и алергии. — Крески имаше вид на човек, за когото алергиите са оправдание за неявяване на работа, поднасяно от мързеливи служители. — Повтарям, до този момент Барти винаги се е обаждал да предупреди, че ще отсъства. Много е точен в това отношение. Посочете му правилата й той ще ги следва. От една страна, това представлява истински проблем.
— Как така? — не издържа Сам.
— Барти нагрубява гостите. Не е особено любезен. Усложнява нещата повече, отколкото е нужно. Например имате нужда от сешоар и се обаждате на рецепцията да ви го донесат. Няма проблеми. Щастливи сме, че можем да услужим на гостите, въпреки че по правило е необходима предварителна заявка. Кинкъл обаче не прави изключения за никого — настоява човекът, който се е обадил, да направи писмена заявка. Клиентите много се ядосват. Но… той си е такъв.
— Да не би да го прави нарочно? Само за да създава неудобства на хората?
— Не, госпожо, не го прави умишлено, просто има проблеми с общуването. Това го тормози. Не може да вземе самостоятелно решение от страх да не сгафи, затова се придържа стриктно към установените правила. Което от своя страна води до по-големи гафове. Ако някой се загледа в него, ръцете му се разтреперват. И… знам, че ще прозвучи като заяждане, но той дава на гостите ни погрешна информация. Когато го попитат нещо, това му действа изнервящо и не знае какво върши и какво приказва. Обаче съм сигурен, че не го прави нарочно.
— Това звучи окуражаващо — подхвърли Сонора.
— Този месец-два пъти го хванах да спи на работното си място.
Сам махна с ръка.
— Мислех си, че това е нещо обичайно за хората, които застъпват нощната смяна.
— Не и тук. Знам, че ходи да работи някъде и през деня, но ние му плащаме, за да стои буден. Едно от най-главните ни изисквания е служителите ни да си вършат съзнателно работата.
— Знаете ли какво работи през деня? — попита Сам.
Крески безпомощно разпери ръце:
— Събира просрочени данъци, представете си! Чували сте за „акулите“, както им казват на рекетьорите, но не го виждам в тази роля. Та той не може да убие дори муха. Но… — Крески се почеса по брадичката. — Едва сега си давам сметка, че има шансове да успее в тази област. Когато се разтрепери, създава странно усещане. Аз лично с радост бих му платил, само и само да го разкарам от дома си.
— В наши дни събирането на данъци става предимно по телефона — намеся се Сонора.
Управителят кимна:
— Сигурен съм, че на практика са готови да наемат всекиго за тази работа, но се обзалагам, че ще искат този някой поне да бъде нормален.
Сам се изправи:
— Благодарим ви, господин Крески. Ако Барти се обади или дойде на работа…
— Което би трябвало да се случи утре — прекъсна го Крески.
Сонора му подаде визитка:
— Просто ни се обадете.
Тя последва Сам и минавайки покрай момичето зад компютъра, чу как то горещо препоръчва „Винсънтс“ на една дама с тясна пола и огромни слънчеви очила.
Крески се затича след тях.
— Ако видя Барти, да му кажа ли, че сте идвали?
— Предпочитаме да премълчите — отвърна Сам.
— Ами онзи, другият?
— Аруба ли? Ако се появи, веднага ни позвънете. Или наберете 911. Бъдете много внимателен. Той е опасен — не се опитвайте сам да се справите с него и се старайте да не го дразните.
Управителят пребледня. Кимна и им благодари. Сонора стисна ръката му, благодари му за пореден път и тръгна заедно със Сам към паркинга.
— Какво ще кажеш да се отбием и ние във „Винсънтс“? Ще си вземем по едно кафе и тогава със сигурност ще ти кажа дали е най-доброто в целия град.