Сонора извади от чантата си гумени ръкавици и дискретно се обърна, за да си ги сложи. Вдигна капака. Кутията беше празна. До слуха й достигна шум на двигател и свистене на автомобилни гуми. Пристигаше бусът на криминалния отдел. Шофьорът караше бавно, изнервен от линейката, препречила пътя му, и от децата, притичващи час по час пред превозното средство.
Сонора извърна очи към малкото червено флагче върху пощенската кутия и отново надникна вътре. Някакъв малък предмет привлече вниманието й — приличаше на сиво камъче. Тя внимателно го пусна в пликче за веществени доказателства и повика с пръст един от униформените. Младежът видя картата, закачена на вратовръзката й, както и ръкавиците, и побърза да се приближи:
— Кажете, госпожо.
Тя погледна табелката с името му:
— Полицай Бърд, останете до кутията и помолете да снемат отпечатъците.
Той кимна и побърза да изпълни заповедта й. Беше новобранец и всичко, което се случваше, му се струваше безкрайно интересно. Сонора се запита дали би се съгласила синът й да премине курс по обучение за полицай ей така, само за да трупа опит.
Децата й бяха у дома, в безопасност, повтори си за пореден път.
Отметна кичура коса, който непрекъснато падаше в очите й, и тръгна към колите на семейство Стинет.
Положението на „Крайслер“-а подсказваше, че шофьорът внезапно е ударил спирачки. Гумите бяха извити под странен ъгъл, предната лява врата беше отворена. „Хм, доста странно“ — помисли си тя. Като се приближи, видя под вратата ключодържател с много ключове. Наведе се и го вдигна. Ключовете бяха десет на брой. Ключодържателят беше с надпис „Джип“.
Джип? Не можеха ли да намерят някой с надпис „Крайслер Лебарон“?
Тапицерията на колата беше черна. В поставката на конзолата се мъдреше пластмасова чашка за кафе, в която някой беше пъхнал смачкано пликче от снакс. По керемиденочервените постелки, неподхождащи на сивия мокет, се виждаха следи от засъхнала кал. На задната седалка бяха захвърлени вестници, спортна шапка с надпис „Глидън“ и черно куфарче, от което като език стърчеше жълт лист от бележник. В левия край беше прикрепено бебешко столче за кола.
Лампичката на тавана беше включена, но светлината беше слаба, а червеният мигащ индикатор на таблото показваше, че акумулаторът е изтощен.
Сонора се отдръпна от колата и се обърна към къщата. До верандата забеляза детско велосипедче с три колела; гумите бяха износени и покрити с кал и асфалт. Някакъв полицай стоеше неподвижно до верандата, като се стараеше да не гледа линейките и детското велосипедче. Пребледнялото му лице сякаш бе издялано от камък. Боядисаната в зелено входна врата, в долната част, на която беше монтирана пиринчена пластина, беше широко отворена.
Тя погледна „Сатурн“-а, надлежно паркиран отдясно на алеята за коли. През предното стъкло се виждаха шишенце с розов гланц за устни, оставено на таблото, и яркожълта блуза, захвърлена на дясната предна седалка. Върху блузата бяха поставени червени маратонки, на огледалото за обратно виждане висеше плюшена костенурка.
Нанесе първите факти във въображаемия каталог, съществуващ в съзнанието й. Всички забелязани до този момент вещи й даваха ясна представа за обитателите на този дом. Момиче на възраст между шестнайсет и осемнайсет години. По-малко дете — между три и шестгодишно. Отвори бележника си и записа заключенията си.
От двете страни на пътеката, водеща към улицата, бяха засадени жълти и бели нарциси.
Сам стоеше на верандата и разговаряше с униформения полицай. Отново младеж, този път чернокос. По слепоочията му се стичаха вадички пот. Чу как колегата й му прошепна:
— Добре ли си? — Полицаят безмълвно кимна. Сам въздъхна: — Какво имаме този път?
— Според съседите в тази къща би трябвало да е живяло петчленно семейство.
— Би трябвало ли? — не се сдържа Сонора.
Сам раздразнено я изгледа.
— Би трябвало ли? — повтори тя.
— Да, госпожо — кимна патрулният полицай, изкашля се и заби поглед в бележника си. — Бащата, Карл Стинет, на около трийсет и пет години, е убит. Трупът му е открит във всекидневната. Тина Стинет, шестнайсетгодишна. Намерена е в спалнята. Уилис Стинет на две години, с прякор Мъничето — трупът му също е във всекидневната. Съпругата на име Джой Стинет липсва. Момиченце на два месеца на име Клоуи и с прякор Бейби Бий също е изчезнало.