Тревогата й за Тим се върна. В каква ли неприятност се беше забъркал синът й? Дали не го бяха прибрали в някой затвор? И неговите ръце ли бяха оковани в белезници? Може би и той се страхуваше и копнееше да бъде успокоен… Имаше ли какво да яде?
„Концентрирай се“ — рече си тя и влезе в асансьора. Застана с гръб към стената. Кинкъл изглеждаше шокиран, но поне не плачеше. Гласът на Джой Стинет отново прозвуча в главата й. Сонора си представи разрязания корем на жената. Този трийсет и една годишен мъж до нея имаше за какво да отговаря.
42
Третият етаж на полицейския участък в Лексингтън беше ремонтиран наскоро. Подът беше застлан с нов мокет, стените бяха прясно боядисани в бежово и сиво. За всеки детектив беше осигурено работно кътче с удобно кресло, шкафове за папки, компютър и телефон. Повечето от работещите там бяха цивилно облечени — с джинси, бежови панталони, пуловери и памучни ризи. Уитмор с неговия измачкан костюм беше изключение от общото правило, но Сонора се съмняваше, че той изобщо си дава сметка за това. Разбира се, всички бяха окичени с характерните за всеки полицай бижута — белезници и кобури за пистолети на коланите.
Сам погледна към Сонора и вдигна вежди:
— Колко претенциозно!
— Завиждаш.
Седяха един до друг в малкото преддверие до стаята за разпити, която беше малка — с размерите на две бани. Кинкъл беше прикован към една пейка, циментирана за пода. Преддверието и стаята бяха отделени със стъклена стена. Имаше монтирани камера и микрофон.
Сам се прозина и погледна часовника си.
— Брифингът започва след осем минути. Да отидем да потърсим Уитмор.
— След минута. — Сонора наблюдаваше Кинкъл. Главата му беше ниско наведена. Беше поискал да му осигурят адвокат и беше ползвал тоалетната два пъти — неудобствата от изпитата кока-кола бяха налице. — Искам да си поговоря с него.
— Не можеш да разговаряш с него. Той поиска адвокат. Какво прави този идиот, по дяволите? Защо се присвива така? Да не би пак да му се ходи до тоалетната? Откакто сме го докарали тук, пикае като невестулка!
— Мисля, че плаче. — Интересно как пикаеха невестулките? Мъжете имаха извратено съзнание.
— Не искаш да кажеш, че го съжаляваш, нали?
— Не бих искала да съм на негово място.
Сам заклати стола си напред-назад.
— Знаеш ли, Сонора, понякога ми се струва, че и без това не провеждаме разпитите по най-добрия начин.
— Така ли?
— Да. Трябва да пуснем на тези момчета касетки с „Титаник“ и „Подводен свят“ и да ги накараме да ги гледат отново и отново, докато не проговорят.
— И мен да ме накараш да изгледам тези два филма няколко пъти последователно, и аз ще ти кажа всичко, което искаш да чуеш за мен.
Вратата се открехна и Уитмор надникна в преддверието. Беше разхлабил възела на вратовръзката си и разкопчал горното копче на яката си.
— Готови ли сте?
43
Уитмор ги преведе покрай предварителния арест през една тежка врата и две помещения с бюра. Накрая се озоваха в залата, където предстоеше да се проведе брифингът. Подът беше покрит с теракота, по средата беше поставена нова дървена маса с наредени метални сгъваеми столове около нея. Едната стена беше покрита с огромна зелена дъска за писане.
Членовете от отряда за бързо реагиране изпълниха залата. Бяха двайсет души, от които три жени. Всички изглеждаха напрегнати. Сякаш току-що бяха излезли от гимнастическия салон.
По дъската бяха надраскани множество хиксове и кръгчета — нарисуваното приличаше на схема, илюстрираща стратегията, избрана от треньора за поредния футболен мач. Срещата беше в разгара си. Сонора хвърли поглед към Сам. Той предпочете да остане прав, облегнат на стената, вместо да се присъедини към останалите край масата. Сигурен знак, че е нащрек.
Тя обаче беше капнала от умора и седна.
Уитмор вдигна ръка, подканяйки колегите си за тишина:
— Дами и господа, да приветстваме с добре дошли детективите Блеър и Делароса от Синсинати. Те ще ръководят тазвечерната операция — случаят е техен. Всички сте запознати с подробностите около случая. Надявам се, не е нужно да ви напомням, че сведенията са поверителни. Субектите, които наблюдаваме, са предполагаемите убийци на едно четиричленно семейство. По телата на жертвите са открити следи от насилие. Аруба — човекът, когото преследваме — е тежък случай. — Той погледна към един блед, силно рус мъж с нездрав цвят на кожата. — Талийс?