Талийс се изправи. Изглеждаше много сериозен. Никой не би допуснал, че човек като него изобщо притежава чувство за хумор.
— Аз съм капитан Талийс, ръководя отряда за бързо реагиране. — Капитанът кимна на Сам и Сонора, после се обърна към Уитмор, който в момента сядаше. — В къщата има куче, нали?
— Да, най-вероятно — ротвайлер.
Хората около масата зашумяха.
— Богс, Мирън, вие ще се заемете с кучето. Мирън ще вземе специалния предпазен ръкав и една полицейска палка, а Богс — паралитичния газ.
— Какъв точно газ използвате? — попита Сонора.
Уитмор се наклони към нея:
— Течен азот. Способен да ги уплаши до смърт, но всъщност е напълно безвреден.
— Освен ако не ги уплаши толкова много, че да ги накара да скочат от втория етаж.
Тя се огледа наоколо. Опитваше се да отгатне кой беше изрекъл последната забележка. Видя една-две ухилени физиономии. Обърна се към дъската. Членовете от отряда за бързо реагиране бяха разделени в групи по трима — един с предпазен щит, друг — въоръжен с автомат, за третия не се предвиждаше да държи нещо в ръце. Бяха предвидени различни варианти.
— Къщата има ли допълнителна външна врата? — попита капитан Талийс.
— Не — отвърна Уитмор.
— Добре. Но така или иначе ще заловим негодника. Мей както винаги ще работи с видеокамерата.
Слабата жена, към която беше насочена репликата, кимна едва забележимо. Това беше партньорката на Уитмор Мей Ягамочи.
Талийс посочи към един от знаците върху дъската:
— Това е „Олд Франкфорт Пайк“. Ще нападнем в четири часа след полунощ. Ще се промъкнем през това място — на стотина метра от първата от шестте къщи. Нашата цел е четвъртата къща. Всички те са разположени от лявата страна на пътя. Субектът, който трябва да заловим, е Ланкастър Дългуча Аруба — въоръжен и изключително опасен. Имаме данни за психични отклонения, така че няма да ни е леко. В къщата са също Белинда Кинкъл, леля на Бартън Кинкъл, който в момента е подведен под съдебна отговорност, и сестра на Аруба. Тя има три деца, така че внимавайте. Едно пеленаче, едно дете на около две-три години и момченце на пет.
Случаят ще е сложен. Аруба при всички случаи ще е изнервен. Той е изпратил Кинкъл по магазините още сутринта, но приятелят му не се е върнал. Този човек е способен на всичко — в състояние е да нарани дори сестра си и децата й. Не забравяйте за кучето.
Ще имаме петнайсет секунди, след като разбием вратата, за да осигурим безопасността на хората вътре. Някакви въпроси?
Въпроси нямаше.
— Според нашите колеги от Синсинати е възможно Кинкъл и Аруба да са отмъкнали някои дребни предмети от дома на убитите — картини, бижута.
Това беше преувеличение, но Сонора знаеше, че им беше нужно в този момент, за да го използват като основание за обиск.
— Това означава, че ще имаме пълната свобода да претърсим всяко кътче от къщата, където подобни предмети биха могли да бъдат скрити, или иначе казано — навсякъде.
Събираме се в два и половина след полунощ. Въпроси?
Сонора погледна часовника си. Отново се зачуди къде, по дяволите, се беше запилял синът й.
44
Събуди се внезапно от едно рязко накланяне на камионетката, при което се беше озовала върху Сам. Не можеше да повярва, че е заспала точно когато отиваха да изпълнят такава тежка и опасна задача като залавянето на Дългуча Аруба. Каква самоувереност! Сам инстинктивно сложи ръка на коляното й и това не убягна от погледа на Мей — партньорката на Уитмор. Жената наблюдаваше Сонора открито, сериозно. Беше типичен видеооператор — наблюдателна, безстрастна, твърда — дребно интелигентно лице, лице на играч на покер, по което не беше възможно да се прочете каквото и да е. Тялото й беше дребно и набито, прекалено мускулесто за размерите си. Определено внушаваше респект. И със сигурност беше жена, която си имаше своите тайни. Жена, която би се отказала от много неща и би преследвала целите си докрай. Разсъдлива. Бдителна. Скромна.