Нима престъпниците са били двама?
Сонора пристъпя към леглото. Завивката под главата на момичето беше подгизнала от кръв. Вероятно и матракът беше напоен. Значи са убили девойката в леглото.
Замисли се, питайки се чия тогава е кръвта в банята.
Извади джобното си фенерче и освети устата на мъртвата. Забеляза скоби, но не метални, от ония, които тя си спомняше от своето детство, а бели. Всички зъби си бяха на мястото. Сонора беше готова да се обзаложи, че кичурът коса, открит в банята, е от момичето.
Отново погледна снимката на стената. Спомни си, че униформеният полицай беше споменал името на момичето… Май беше Тина.
Тина имаше големи, леко изпъкнали очи, светлокестенява коса и лъчезарна усмивка. Беше застанала между две свои приятелки и ги прегръщаше през раменете. Момичетата носеха червени бански костюми с надпис „Отбор по плуване на училище «Брил».“
Огледа стаята. Беше безупречно чиста, само на перваза на прозореца беше поставена картонена чиния с остатъци от пица. По бюрото, отрупано с книги и листове хартия, нямаше и следа от прах. На едната от колоните, придържащи балдахина, бяха завързани сини и жълти ленти — награди от състезанията по плуване.
Сонора излезе в коридора и зърна Сам в съседната стая. Помещението беше претъпкано с мебели. До едната стена беше поставено съвършено ново двойно легло, а отсреща се виждаше бебешко креватче. Две деца в една стая. Къщата наистина беше пренаселена. Стените бяха боядисани в синьо. По пода бяха разпилени колички, камиончета и кубчета. Футболна топка до крака на леглото. Празна кутия с цял куп елементи ОТ „Лего“ до нея.
Внимателно прескочи купчината и се приближи до бебешкото креватче. Зад таблата забеляза ракитово кошче, облицовано отвътре с жълт плат и постлано с памучно чаршафче, щамповано на мечета. В долната част — прилежно сгънато одеялце в преливащи цветове. Жълт биберон-залъгалка върху чаршафчето.
До кошчето имаше плот за преобличане на бебета. Върху него бяха наредени бебешка пудра „Джонсън и Джонсън“, крем против подсичане, кърпички за еднократна употреба и шише с тъмнокафява течност, затворено с оранжева капачка. Витамини.
Сонора беше давала на своите деца от същата витаминозна смес, когато бяха малки. Спомни си, че сиропът миришеше на желязо и че оставяше ръждивокафеникави петна навсякъде. Отвори едно от чекмеджетата. Беше пълно с памперси малък размер. Огледа за последен път стаята, вдишвайки дълбоко аромата на бебешка пудра, който я върна назад във времето — безсънни нощи, ранно ставане сутрин, сменяне на памперси, целуване на меки бебешки петички. Отвори бележника си и прилежно записа видяното при огледа, сетне се обърна към Сам:
— Откри ли нещо?
— Никакви следи от кръв в тази стая, слава богу! А ти?
— Дъщерята е в леглото си. Гърлото й е прерязано. — Отстъпи встрани, за да му направи път да мине пред нея. Дали беше наистина, или само й се струваше, че долавя миризма на кръв? — Беше ли в спалнята на родителите?
— Не още.
— Като се има предвид как изглежда къщата, нямам големи надежди за съдбата на майката и бебето.
Сам я погледна косо:
— Може да са похитили майката, за да ползват дебитната й карта, и са взели и бебето, за да държат жената под контрол.
— Кой е съобщил за трагедията?
— Една съседка забелязала, че вратата на колата е отворена. Отначало това не й направило особено впечатление. Следобед обаче решила да изведе детето си на разходка и й направило впечатление, че вратата продължава да зее. Позвънила на съседите, но никой не отговорил. Входната врата била заключена.
Съпругът й се прибрал от работа и тя споделила наблюденията си с него. Той решил да отиде до къщата и да надникне през прозорците на всекидневната, но завесите били спуснати. Обзело го особено чувство на безпокойство. Започнал да се пита защо кучето не лае, при положение, че чужд човек е приближил до къщата. Решил да се обади в полицията.
Колегите огледали къщата и забелязали счупеното стъкло на кухненския прозорец, после попаднали на следи от кръв и влезли в къщата.
— И не открили нито майката, нито бебето?
— Не, но открили много кръв в спалнята на родителите.
Сонора спря на прага. Леглото не беше оправено. Върху него се виждаха хавлиени кърпи — някои сгънати, други — разхвърлени наоколо. Леглото беше извито под странен ъгъл и следите по мокета ясно показваха, че е било изместено от обичайното място. Нощната лампа лежеше на пода, крушката беше счупена, а платненият абажур, който по цвят подхождаше на кувертюрата и на завесите, беше отхвръкнал встрани.