Те бяха удивително любезни, изпълнени с благодарност, горящи от желание да помогнат. Сонора, която отдавна беше разбрала, че е най-добре да не оставяш тийнейджъри без работа, се погрижи да им осигури. Когато спряха на бензиностанцията, Уолтър се зае да пълни резервоара с бензин, Тим провери налягането в гумите, а Брок почисти предното стъкло.
— И все пак трябваше да избягаш от онова проклето място — заключи Брок, когато Сонора спря колата пред къщата на момчето.
— Да бе, защо не избяга? — намеси се Уолтър.
— Защото реших, че е много по-лесно да се платят девет долара — отвърна Тим.
Това беше най-умното нещо, което Сонора чуваше от няколко часа насам.
Клампет и Хедър ги посрещнаха възторжено. Радваха се, че виждат Тим, но не по-малко се радваха на пълната с чийзбургери торба.
Сонора провери дали прозорците на кухнята са затворени и се сбогува с децата си. Двамата я изпратиха с широки усмивки.
— Дали ще ви покажат по телевизията? — полюбопитства Хедър.
— Може отново да ни включат в новините по Си Ен Ен.
— Поздравления, мамо — каза Тим.
— Благодаря. Вижте, няма да се върна преди… По дяволите, не знам кога ще си дойда. Така че се погрижете на сутринта да отидете на училище.
— Вече сме пропуснали половин ден — отбеляза Тим.
— Моля?
— Казах, че ще отидем на училище.
— Ще напиша извинителни бележки и за двамата. Тим, мога ли да разчитам на теб?
— О, да, разбира се!
— Освен това ми дължиш девет долара.
Той отвори портфейла си.
— Парите ми са все още тук. — Извади една петарка, три по един долара и седемдесет и пет цента и ги сложи в ръката на майка си.
— Благодаря. Заключете се.
— Зареди си пистолета — посъветва я на свой ред Тим.
— Да, да. Намерил се кой да ми дава съвети!
Не искаше да ги оставя сами. Спря на входната врата, обърна се и насочи пръст към сина си:
— Имаш на разположение двайсет и четири часа. Можеш ли да не се забъркваш в неприятности през това време?
— Разбира се, мамо. Няма нищо по-лесно от това.
Винаги се притесняваше, когато децата говореха така.
51
Атмосферата в предварителния арест силно напомняше за коледна сутрин, макар че всъщност беше следобед. Липсата на мигащи цветни лампички и красиво опаковани подаръци се компенсираше с повишено настроение. Крик, седнал до Мики, беше с официалния си неделен костюм и с нова вратовръзка. Той със сигурност щеше да бъде един от малкото „живи в пет следобед“ в края на работния ден, а при „дискутирането на детайлите в единайсет“ присъствието му щеше да е повече от осезаемо.
Сонора се облегна на масата и се зачете в резултатите от аутопсията. Синината в гръдната област на момичето беше вследствие на силен натиск. Според мнението на служебните лекари убиецът беше притиснал тялото на Тина с коляно, докато е прерязвал гърлото й. По тялото на момченцето не бяха открити други белези, освен този върху черепа. Заключението беше, че детето е получило мозъчен кръвоизлив и е починало веднага. Карл Стинет не беше такъв щастливец — нивото на хистамин в кръвта му свидетелстваше за силни страдания.
Сонора прочете резултатите от експертизата за трети път. Не бяха открити охлузвания по дланите на нито една от жертвите. Някой беше забил юмрук в лицето на Дългуча Аруба — достатъчно силно, за да му избие зъб. Същият този някой беше събрал окървавените кърпи в тоалетната.
Сам се намести на стола зад Сонора и отвори розова кутия от „Дънкин Донатс“.
— Грубер каза ли ти, че очакваме Клара Бонет? Вземи си една поничка, Сонора, докато не са свършили.
— Клара ще дойде? Но защо едва сега, когато заловихме престъпниците?
Сам сви рамене:
— Тя е съдебен психолог, случаят я заинтригува. Изглежда, се е срещала с Кинкъл и преди, което би могло да ни помогне. Мислех, че я харесваш!
— Харесвам я, при това много.
— Ще представлява ли проблем Клара да присъства по време на разпита?