Молитър вдигна ръка:
— Какво тогава се е случило с този трети човек? Да не би да се е уплашил?
— От кого? Кучето вече е било застреляно, бащата бил завързан здраво за стола, майката е умирала в дрешника, другото дете също вече е било мъртво. Аруба и Кинкъл са имали достатъчно време да отидат до пощенската кутия, да вземат всичко от нея, а Аруба да изплюе още една костилка от маслина вътре.
— Откъде знаеш, че е имало нещо в пощенската кутия? — попита Молитър. — Откри ли някакви писма в къщата на сестрата?
— Добре де, допускам, че са откраднали онова, което е било в пощенската кутия, както са откраднали снимките от спалнята и двете хиляди долара, които Джой Стинет е намерила неизвестно откъде. Ако установим, че са пребърквали пощенски кутии, ще уведомим пощенските служби.
— Това е федерално престъпление — отбеляза Молитър.
Сонора скръцна със зъби.
— За семейни снимки ли става дума? Това е типично в стила на Кинкъл. — Беше Клара Бонет.
— Да. По снимките, които открихме в дома на сестра му, открихме отпечатъците на Кинкъл. Прехвърлили са всички документи, които са успели да намерят. Мисля, че са взели всичко, което би могло да свидетелства за връзка с офиса, от който им е бил отпуснат заемът. — Сонора се обърна към Клара Бонет: — Прегледа ли документацията по случая?
— О, да.
— Какво е твоето мнение, Клара? — попита Крик.
Тя леко се приведе напред:
— Срещала съм се с Кинкъл и имам директни впечатления от него. Не познавам лично Аруба, но затова пък се запознах с досието му. Смятам, че той е по-опасният от двамата — безскрупулен, деградирал, дезорганизиран тип, който се ръководи предимно от престъпния си инстинкт. Той не живее в света, който вие и аз познаваме. Реалността преминава през съзнанието му като далечен телевизионен сигнал. Той е брутален, напълно неспособен да се задържи на едно работно място за по-дълго време, и да създаде връзка с околните. Всичко, което притежава, най-вероятно е взето от друг човек.
Барти Кинкъл от своя страна никога не е имал късмет. Винаги е бил аутсайдер, не е получавал достатъчно внимание от родителите си. Още от дете е свикнал да бъде пренебрегван. Не са го биели, но не им е и пукало за него. Майка му е била бавноразвиваща се — изобщо не е трябвало да й позволяват да ражда. Все пак, ако Кинкъл беше получил помощ в моментите, в които се е нуждаел от нея, той би могъл да се справи. Може да работи, но е прекалено слаб. Дълбоко в себе си таи силен гняв, който избива на повърхността под формата на депресия. Какво представляват двамата заедно? Те са като кибрит и бензин. Мисля, че онова, което искаш да знаеш, е дали Барти би могъл да се опълчи срещу Аруба, нали, Сонора?
Тя кимна.
— Трудно ми е да кажа. Отговорът ми би бил по-скоро отрицателен, макар да не изключвам и обратната възможност. Дори изглежда така, сякаш го е направил.
— А мислиш ли, че е имало и трети човек?
— Кой е бил той според теб? — намеси се Крик. — Боби Пърсел?
— Възможно е и той да е бил там. Имало е някой. Някой, който… се е намесил.
Крик я изгледа:
— Да допуснем, че си права. Къде е изчезнал впоследствие този човек?
Сам я сръга с лакът, но тя не му обърна внимание.
— Ако се е натъкнал на кървавата баня и се е опитал да спаси живота на Тина и на бебето, да помогне на цялото семейство, къде е изчезнал след това? Защо не се е обадил в полицията? И защо Аруба не го е убил или пък обратното?
— Признавам, че е трудно да се сглоби мозайката, сър, но това не означава, че теорията ми е несъстоятелна. Сигурна съм, че там е имало още някой.
Крик погледна към Клара:
— Ти какво мислиш по въпроса?
Доктор Бонет сви устни:
— Не бих отрекла, че е възможно, но не съвпада с това, което ни е известно до момента. Не вярвам да е Пърсел. Но ако не е той, кой тогава? Трима престъпници вече са банда, а престъплението не говори за наличието на организация. Използвали са въжетата от завесите, за да завържат бащата, не са носели със себе си въже. Не са прекъснали телефона. Действали са без план. Не мисля, че онова, което се е случило със семейство Стинет, е било планирано предварително. Не знам защо са били там, но съм сигурна, че в мига, в който са разбили прозореца на кухнята, са изгубили контрол над себе си. Жестокостта на Аруба се е събудила, Кинкъл също е дал воля на насъбралия се в душата му гняв. Не прилича на престъпление, извършено от трима души, и все пак… всичко е възможно. Възможно е също така посред кървавата драма Кинкъл да е бил обзет от чувство на вина и съжаление и именно той да е положил тялото на Тина Стинет в такава поза, както и да е сложил бебето в ръцете на майката. Имате ли доказателства, че е имало някой друг, освен тях?