— Госпожа Делароса, предполагам. — Гласът му беше слаб, но това наистина беше Сам.
— Кога получих това понижение?
Лицето му се изкриви в гримаса, наподобяваща усмивка. Тя леко стисна дланта му.
— Добре ли си? — попита я той.
— Притесненията ни са свързани с друг човек, не с мен.
— Имаш ли представа кой е той?
— Крик се опитва да открие Еди Стинет. Веднага след като го открият, с Грубер ще го арестуваме.
Сам извърна глава настрани.
— Това, което дочух, смях ли беше, Сам?
— Най-доброто, на което съм способен в момента. Не може да бъде. Не и този простак Стинет.
— Пърсел също не е виновен — бил е с Мики.
— Имаш ли своя теория по въпроса?
— Никаква.
— А третият мъж?
— Не споменах за него, защото не исках да те разсмивам отново. Но защо не?
Той сякаш потъна във възглавниците.
— Престани да се тревожиш, Сам, и остави това на мен.
Той хвана ръката й:
— Направи ми услуга…
— Разбира се.
— Ако нещо се случи с мен. Ако умра или…
— Ти няма да…
— Знам. Но виж само колко бързо се променят нещата. Ако нещо се случи с мен, обещай ми да наглеждаш моите момичета. Ани и… другата госпожа Делароса?
— Знаеш, че ще го направя.
— Аз ще сторя същото за теб. За Хедър и Тим.
— Обещаваш ли?
Сам стисна ръката й.
59
Еди и Джудайс Стинет бяха отседнали в „Найтс Бридж Ин“ — един от онези мотели без телефони в стаите, където човек трябваше да остави депозит, ако иска да ползва сешоар за коса. Сонора се питаше кога ли щяха да въведат такса и за ползване на кърпите в банята.
Грубер се прозя, без да си направи труда да закрие устата си с ръка. Брадата му беше набола. Той се намести удобно на седалката си. Беше четири следобед — чакаха вече четири часа. Децата сигурно отдавна се бяха прибрали у дома.
В дванайсет на обяд бяха влезли в стаята на Стинетови и бяха огледали вещите им. При други обстоятелства коментарите на Грубер за гардероба на Джудайс биха накарали Сонора да се смее.
Мобилният телефон на Марта Брукс иззвъня.
— Ало. — Беше готова да приеме поредната поръчка.
— Детектив Блеър?
— Госпожо Брукс? Добре ли сте?
— Да, скъпа, извинявам се, че ви безпокоя, но ви гледах по новините. Бяхте до една линейка, а цялата ви риза беше изцапана с кръв. Вие… вие и детектив Делароса добре ли сте?
— Аз съм добре, но Сам е ранен. Един куршум счупи костта на бедрото му. — Бяха му прелели пет литра кръв. — Но операцията мина успешно. Само дето ще му се наложи да прекара известно време на легло.
— Благодаря на Бога! Хм… Някой търсил ли ме е?
— Горе главата! — каза Грубер. Гласът му прозвуча стегнато.
— Агенция „Хидли Ад“ иска да им направите две кошници със сладкиши, предназначени за подарък. Търсиха ви и от „Слоун Маркет“.
— Още топки с крем бърбън ли искат?
— Не казаха. Госпожо Брукс, трябва да вървя, но можете да дойдете и да си вземете телефона, когато пожелаете.
— Чудех се дали да не го сторя… Сега, след като вече заловихте онези двама ужасни мъже…
— Елате в участъка, на петия етаж. Ще оставя телефона ви при Елен.
Сонора затвори и пусна апарата в чантата си, после впери поглед през предното стъкло на колата.
Грубер сложи ръка на дръжката на вратата.
— Предлагам да ги хванем в коридора. В стаята няма достатъчно място. По дяволите, та те могат да избягат през прозореца, ако успеят да се доберат до убежището си и да заключат вратата.
— Не искам да ги залавяме в коридора. Нека да ги обградим.
— Какво ще кажеш за колата? Само ги виж! Натоварили са се със стотици пакети! Да ги хванем така, с пълни ръце!
Сонора погледна към паркинга. Не се виждаха хора.
— Добре, но да действаме бързо, Грубер.
— О, Господи! А аз така исках да действаме бавно! Мислиш ли, че тя може да бъде опасна?
— Само ако й позволиш да се разприказва.
60
Сонора тръгна право срещу Еди Стинет, показа служебната си карта и размаха заповедта за задържане под носа му. Остави Грубер да се занимава с Джудайс за негово голямо неудоволствие.
— Еди Стинет, арестуван си. Обърни се с лице към колата и сложи ръце на капака. Ръце на капака на…