— Да, при това — няколко пъти. Не са ли ти казали?
— Никой нищо не ми казва.
— Какво правиш в момента?
— Хм. — Хвърли поглед към мивката. — Нищо особено. Гледам един филм с Джон Уейн.
— Да не е „Синовете на Кати Елдър“?
— Не.
— Обожавам „Синовете на Кати Елдър“! Виж, след час приключвам смяната. Какво ще кажеш да закусим заедно? „Уафъл Хаус“ работи денонощно. Пък и с кого другиго, освен с мен би могла да си побъбриш в този час на нощта?
— Никой друг не е буден.
Сонора се наведе над леглото на Хедър и леко побутна дъщеря си по рамото.
— Скъпа, мама е.
Момичето с мъка отвори очи и потъна още по-дълбоко в леглото си.
— Хедър, трябва да ти кажа нещо. Ще ти отнема само минутка.
Тя рязко се изправи и седна. Примигна.
— Да няма пожар?
— Не, скъпа, разбира се, че не.
— Какво има тогава?
— Нищо, момичето ми. Просто ще изляза да закуся с един човек, а оттам ще отида направо на работа. В кутията съм ви оставила пари за обяд, а ако изпуснеш автобуса, Тим ще те закара на училище. Само че гледай да хванеш автобуса. Ще се оправите ли, ако изляза?
— С кого имаш среща?
— Не го познаваш.
— С Марк Гилейн ли?
— Да, с него. Как разбра, Хедър?
— Забравих да ти кажа, че от известно време той не престава да звъни.
— Хедър, би ли си записвала, когато някой ме търси? Моля те!
— Извинявай. Мамо?
— Какво?
— Ако някога решиш отново да се омъжиш, няма проблем. Няма да имам нищо против, стига господинът да не се опитва да ме командва.
Сонора прегърна дъщеря си. Въпросът за една евентуална женитба се повдигаше за трети път.
— Благодаря ти, скъпа, но засега нямам никакви планове за брак. Освен това може да не ти хареса някакъв непознат мъж да се мотае из къщи.
— Ако ни запознаеш с него, няма да е непознат. Може да ми вари яйца на закуска или пък да ме кара с колата до домовете на приятелките ми.
— Аз ще ти сваря яйце!
— Не, мамо, върви.
Хедър целуна майка си и придърпа завивката над главата си.
65
В „Уафъл Хаус“ беше светло. Имаше доста посетители. Гилейн я чакаше в едно сепаре, разположено в дъното на заведението. Беше седнал така, че да може да наблюдава вратата, което между впрочем можеше да бъде направено от всяко едно място в обширното помещение. Очевидно нещо на улицата беше привлякло вниманието му, защото в момента гледаше през прозореца. Очакваше да го види с бялата престилка — беше дошъл направо от работа — но той беше намерил време да се преоблече и сега беше с огромен сив пуловер, джинси и високи туристически обувки.
Гилейн се извърна и я видя, стана от мястото си и разтвори ръце. Не биваше да му казва, че вчерашният ден беше ужасен за нея.
Той й помогна да свали сакото си, сгъна го и го сложи на стола до себе си.
— Поръчах ти кафе и едно меню, когато си готова. Как си, скъпа?
Сонора се настани в сепарето. Чувстваше се удивително добре. В заведението беше топло, обстановката й беше позната. Наоколо седяха строителни работници, фермери, студенти и санитари, приключили нощната си смяна в болницата. Реши, че пет часът сутринта е много приятно време. Навън все още беше тъмно и тихо, по улиците не се мяркаше жива душа. Не знаеше защо това й харесва, но беше факт.
И се радваше да види Гилейн. Последното я уплаши.
— Отбих се при партньора ти, преди да си тръгна от болницата. Има болки, но това е неизбежно. Погрижих се да му дадат болкоуспокояващо и в момента най-вероятно спи.
— Благодаря ти, Гилейн.
— Казвам се Марк.
— Благодаря, Марк.
Тя сведе поглед към менюто. Забеляза, че Гилейн я наблюдава.
— Какво има?
— Нищо. Знаеш ли кое му е най-хубавото на това заведение?
Той заби пръст в пластмасовото меню.
— Че ти дават гофрета, бекон или наденичка и яйца при всяка поръчка. Също и шоколадови сладки, които между другото са специалитетът на заведението!
— Не мога да изям толкова храна!
— Не е необходимо. Просто опитай по хапка от всичко. Най-забавната част е, когато се дава поръчката.
— Гилейн… Ох, извинявай, Марк. Къде си бил през последните десет години? Не се очаква човек да се забавлява, докато се храни!
— Не ми приличаш на жена, която ще вземе да си поръчва специален сос, в който да потапя върховете на марулите, нали?