— Не, за бога! Луис Армстронг. Много е секси, освен ако не възразяваш…
— Възразявам.
Той разрови купчината компактдискове, измъкна един и го сложи в уредбата. В ръката му блесна лъскавата опаковка на презерватив. Сонора си отдъхна. Не беше нужно да казват каквото и да било. Гилейн натисна копчето на уредбата.
Огромно легло. Кафява покривка — не особено привлекателен цвят, но пък мъжки. Ако беше розова или пурпурна, щеше да си плюе на петите и да избяга. Чувстваше се някак странно, докато събличаше дрехите си. Пъхна се срамежливо под завивките. Не беше свалила бельото си. „Виктория Сикрет“ — никога не си купуваше бельо с друга марка. Нямаше смисъл да си харчи парите за боклуци, при положение, че можеше да се чувства прекрасна всеки божи ден.
Той отново се засмя. И двамата бяха нервни — сякаш онова, което щяха да направят, беше от кой знае какво значение. И като че ли не беше. Сонора се почувства лека, почти безплътна. Нито тя, нито той бяха тук, за да докажат един на друг колко са добри в леглото. Чувстваше се така добре да го усеща до себе си!
Гилейн се плъзна до нея и дръпна завивките нагоре. В стаята беше хладно. Тялото му я сгряваше.
Той не беше от срамежливите. Прокара длан по гърба й и тя се изви, притискайки се към него. Устните му се плъзнаха надолу по шията й и се върнаха по обратния път, докато пръстите му сваляха презрамката на сутиена й.
Двамата вече не се смееха. Той разкопча сутиена, захвърли го и покри тялото й със своето. Господи, колко добре й беше така! От него се носеше едва доловим аромат на „Обсешън“. Тя скри лице в шията му и плъзна пръсти по гърдите му, докосна бедрата му. Той въздъхна и се притисна още по-плътно към нея. Не спираше да я целува. Беше готов да проникне в нея и тя нямаше търпение да го приеме. Гилейн смъкна дантелените й бикини и тя го почувства в себе си. Беше толкова хубаво!
66
Сонора караше към болницата и с усмивка слушаше песента по радиото. Откри Сам в интензивното отделение. Трябваше да чака четирийсет минути, преди да й позволят да го види за малко. Задряма, докато чакаше да я повикат. Беше я обзело блажено спокойствие. Събуди се внезапно и се отправи към тоалетната. Оправи косата си и си сложи от яркочервеното червило. Погледна часовника си, после за последен път хвърли поглед към огледалото и видя отражението на майка си в него.
Това я озадачи.
Приближи до огледалото и огледа лявата страна на лицето си. Макар и за секунда приликата с майка й беше направо поразителна. Не толкова в чертите, колкото в начина, по който държеше главата си изправена. И в израза на очите.
Обзе я странно чувство — смесица от страх и гордост. Тя и майка й бяха близки, но ако навремето знаеше онова, което знаеше сега, щеше да се постарае връзката им да бъде още по-дълбока. Човек никога не осъзнаваше какъв дар е безусловната любов, докато не я загубеше иди не родеше собствени деца, които да дарява със същата обич.
Сонора застана пред паравана, отделящ Сам от другите пациенти на интензивното. Той спеше. Кракът му беше вдигнат високо от нещо, което приличаше на инструмент за мъчение, и беше увит в окървавени бинтове. Целият беше обграден със системи, тубички и тръби. Бяха го свързали с апарат, който отчиташе ритъма на сърцето, кръвното налягане, температурата, дишането му. Медицината се управляваше от инженери — съдба, по-лоша от смъртта.
„По-добре да умреш, преди да изпаднеш в положение на безпомощност“ — това беше мотото на Сонора.
Беше се питала къде е Шери — съпругата на Сам, но сега я видя: седеше на мястото на привилегированите — до главата на пациента. Беше заспала на твърдия стол, вплела пръсти в пръстите на Сам. Умората и тревогата бяха оставили дълбоки бразди по лицето й — напомняха за табелка с надпис: „Не ме безпокойте“, закачена от външната страна на вратата на хотелска стая.
Сонора почувства дистанцията.
Остави черешовия пай, който беше купила за Сам, и безшумно се оттегли.
67
Апартаментът на Кинкъл в добрия стар хотел „Хартбрейк“ отне всички добри чувства у нея. Това място я караше да се чувства самотна — сега, когато Сам не беше до нея. По дяволите, беше му оставила само половината от черешовия пай. Трябваше да му даде цялото парче!
Движеше се бавно, не мислеше за работата, която трябваше да свърши. По всичко личеше, че Кинкъл се беше хранил предимно с пилешки пайове, макар Сонора да знаеше, че телешките са по-вкусни. И по-евтини — шест цента на парче. Фризерът беше пълен със замразена храна — пай, шоколадово-ванилов и ягодово-ванилов сладолед в малки пластмасови кофички.